Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 12

— Убиецът я е отвинтил — каза Грязнов. — Така му е било по-удобно, жертвата се е качвала от осветената площадка, а той е стоял на тъмно.

— Може — казах аз. — А как е стигнал до крушката?

Грязнов се усмихна и посочи захвърлената наблизо празна кофа.

— Качил се е на кофата. Но не е оставил следи.

— Прекрасно — отбелязах. — Среден на ръст, тегло незначително.

— Истински Шерлок Холмс — разсмя се Грязнов. — Да беше дошъл при нас като оперативен работник, Саша, цена нямаше да имаш!

— Свидетели има ли? — запитах аз, забелязвайки слабо движение на устните, подобие на усмивка, у Саша.

— Има — каза Грязнов. — Свидетелка. Красавицата Марго, или Люся Бердянская, проститутка от „Космос“. Маркарян я взел от ресторанта и я докарал в апартамента за, така да се каже, случайна връзка. Беше изпаднала в истерия, лекарят я поеше с валериан. Сега седи в колата и чака разпита. Аз естествено и сам бих я разпитал, но по проститутките хич ме няма. Дай, викам си, Саша Турецки да се заеме с нея. Душа човек е все пак.

Погледнах го с негодувание и отвърнах достойно:

— Опитът ми от общуването с проститутки се ограничава с двама-трима приятели, които понякога имам повод да нарека със съответния евфемизъм.

— Брей как го засука — оцени Грязнов. — Меркуловска школа! Но момичето е много интересно, нищо че е още съвсем млада. Май се води за осведомител при някой от нашите орли.

След като завърших съставянето на протокола от огледа на местопрестъплението, по принцип бях свободен. За провеждането на разпита на съседите и работата с експертите криминалисти оставих Серьожа Семенихин, а аз самият тръгнах към милицията да разпитвам свидетелката. На прощаване Грязнов ме нарече неблагодарно животно, оплака се, че заради мен ненужно си е провалил свободната вечер, и поиска компенсация под формата на бира.

Красавицата Марго наистина се оказа съвсем млада, но пък силно гримирана. От сълзите и преживяванията гримът й се бе разтекъл и кръглото й личице напомняше картина на Кандински от разцвета на абстракционизма. По пътя към „Петровка“ тя още хлипаше жално, но след като минахме по празните нощни коридори и влязохме в дежурната, напълно се успокои. Запали си цигара, след като предварително поиска разрешение, кръстоса крака и даже разкопча няколко копчета на блузата си. Опитваше се да говори с мен на своя език.

— Е, как е, мила — ласкаво започнах аз. — Успокои ли се? Разбирам преживяванията ти. Но ти си ни единственият очевидец и затова цялата ни надежда е в теб.

— Ох, като че ли съм видяла нещо — хрипливо произнесе тя. — Дойде ми като с мокър парцал по главата!…

— Дай да караме поред — предложих аз. — От самото начало.

— Ами запознахме се в „Космос“ — започна тя не много уверено. — Бях там с една приятелка. Минахме просто така…

За момент съжалих, че оставих Семенихин на мястото на убийството, с компютъра си той веднага щеше да ми даде разпечатка на всичките й задържания. Явно й се бяха случвали такива работи.

— Слушай сега — предложих аз. — Не искам да знам какво си правила в „Космос“ и как сте се запознали. Ще смятаме, че ви е обединила любовта към пощенските марки и си отишла у тях да му разгледаш колекцията.