Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 11
Фридрих Незнански
Старшият оперативен работник от Московската криминална милиция майор Грязнов вече ни чакаше на входа. Наблизо бяха спрели линейка и милиционерска „Латвия“. Когато се доближихме, санитарите качваха в колата носилката с тялото на потърпевшия.
— Чух, че ти си дежурен, и реших да дойда — доверително ми съобщи Грязнов. — Май е нашето дело, Саша. „Стрелците“.
Вече не помня кой пръв нарече тези убийци „стрелците“. Името идваше оттам, че във всеки от случаите бе произведен само един изстрел и това говореше за майсторство в изпълнението. Запознах Грязнов със Серьожа и попитах:
— Какво е известно?
— Убитият, Ашот Нерсесович Маркарян, роден в Армавир, е дошъл в Москва по работа. Вечерта бил с приятели на ресторант, а тук живеел у свой познат. На връщане от ресторанта бил убит на стълбището. Никой не е чул изстрела, работили са със заглушител.
— Убит е във входа — замислено повторих аз. — Да ви напомня нещо, господин следовател?
— Убийството на банкера Гудимиров — отвърна Серьожа.
— Между другото и то не беше далече оттук — напомни Грязнов.
— Как е бил убит? — попитах.
— Сегашният ли? — не разбра веднага Грязнов. — С изстрел в челото. Професионална работа, да ви кажа. Направо драго да ти стане.
— Професионалистите не работят два пъти в един и същ район — забелязах аз.
— Ами — сви рамене Грязнов. — От онова убийство минаха вече три месеца.
— На мястото на престъплението има ли оръжие?
— Да, търкаля се гилза от „Макаров“, а ще извадят и куршума.
— „Макаров“? — леко разочаровано произнесох аз. — Странно. Очаквах някой люгер или браунинг. Гудимиров го очистиха с люгер.
— Там е работата я — въздъхна Грязнов. — Но почеркът е същият. Може да са им свършили люгерите, а?
— И са проимали „Макаров“? — изсумтях. — Добре, хайде да огледаме местопрестъплението.
Мястото на произшествието не представляваше нищо интересно. Сградата бе строена през трийсетте години, но реставрирана и значително подобрена по отношение на комфорта. Тези, които си купуваха жилища тук, може би не бяха хората с най-големи доходи, но не бяха и бедни. Те не биха могли да си позволят на втория етаж да няма крушка. Само че такава нямаше.