Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 9

— Ходи се шибай, тъпачке — промърмори със злоба Льоша.

— Бих искала да се убедя, че си ме разбрал. — Тя вече беше на вратата.

— Разбрах те — отговори Льоша. — Ще решим този проблем в най-скоро време, бъди сигурна.

Нина се разсмя не толкова, защото й беше весело, колкото заради очевидната промяна, настъпила у Льоша. Сега вече не беше фаталният любовник, а по най-обикновен начин се ядосваше на неудачата си и заради това губеше цялата си демоничност.

— Ще намина утре по същото време — каза тя и излезе.

— Ах ти, кучко — проскърца след нея Льоша. — Ще ти устроя аз сеанс на пряка космическа връзка…

Нина бодро слезе до жилището си и завари Аня да ридае в кухнята над изгорелия омлет.

— Стига, глупаче — разсмя се Нина. — Няма нищо страшно… Ще сварим макарони с доматен сос…

— Какво ти каза той? — попита Аня, бършейки сълзите си.

— Как е успял да се регистрира при теб?

Аня въздъхна горчиво.

— Обеща ми да се ожени за мен.

— Поразително — разсмя се Нина. — Вие женорята сте такива глупачки, трудно е да си представи човек.

Аня се усмихна виновно, но попита:

— Защо „вие“? Ти не си ли към женорята?

Нина въздъхна тежко, замислено изпука с пръсти и произнесе:

— Не, аз не. Добре, слагай тенджерата с водата, ще варим макарони. Никой ли не се е обаждал?

— Там е работата, че се обади — каза Аня. — И докато си приказвах с него, яйцата изгоряха…

— Кой се е обаждал? — застана нащрек Нина.

— Твоят Феликс — отвърна Аня. — Представяш ли си, веднага ме позна, питаше ме как съм. Разказах му за Льошка. — Тя въздъхна тъжно.

— Нищо ли не каза да ми предадеш?

— Каза… Ще се обади точно в дванайсет, има важна работа.

Нина погледна часовника, беше дванайсет без двайсет.

— Има още време да се заемем с макароните — каза тя.

Когато стана време и телефонът зазвъня, макароните тъкмо бяха заврели и Нина неволно си помисли, че без нейното участие ще ги постигне съдбата на омлета.

— Разбърквай ги, ако обичаш — помоли тя и вдигна слушалката.

— Вкъщи ли си вече? — долетя до нея познатият старчески глас. — Какво става? Може би имаш нужда от помощ?

— Размина се — каза Нина. — Отдавна не си се обаждал. Да не си ходил някъде?

— Да — отвърна той с неопределен тон и Нина почувства, че той не иска да говори за това. — Но ето че се наложи да се върна.

— Значи има работа — произнесе Нина, вече предчувствайки началото на новата работа и даже готвейки се предварително за нея.

— Имам подарък за теб — произнесе Феликс не особено охотно. — Да си призная, дълго мислех дали трябва да ти казвам.

— Трябва — каза Нина. — Казвай, че варя макарони.

— Накратко — въздъхна Феликс, — появи се клиент от твоя списък.

Нина затаи дъх.

— Кой?

— Маркарян.

Тя не каза нищо, чувствайки как на другия край на линията Феликс се вслушва в дишането й.

— Къде? — попита тя.

— Довечера ще гуляе в хотел „Космос“ с някой си Григориев — каза Феликс. — После ще отиде да си почива у приятел на Шмитовски проезд.

— Шмитовски проезд? — повтори Нина. — Да, знам къде е това.

— Естествено, че знаеш — сърдито промърмори Феликс. — Там живееше Гудимиров. Затова и не исках да ти казвам…