Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 99

Напуснаха манастира с бърза крачка.

— Къде отиваме? — попита Нико, когато завиха и тръгнаха нагоре по долината.

— Да видим един човек — отвърна Аш през рамо. — Човек, при когото трябваше да те заведа отдавна.

— Тогава защо не го направи?

Чуждоземецът прескочи малък каменен сипей и продължи да върви, без да отговори. Нико подтичваше нагоре след него, забързвайки крачка, за да не изостава, когато сухата трева започна да се увива около краката му.

— Кой е този човек? — подвикна след стареца той.

— Виждащ. Ще ни прочете Клеймото и ще ни каже какво се е случило през нощта.

— Значи е истина — задъхано каза Нико — онова, което казват другите ученици — че прави чудеса?

— Не. Виждащият разбира неуловимата мъдрост. С техника и безкрайно спокойствие той може да прави неща, които останалите могат да постигнат само по случайност, ако изобщо го направят.

— Не разбирам.

— Знам.

За кратко следваха потока, след което се отклониха от него и тръгнаха през мочурлива почва, която потъваше под краката им. Аш говореше без усилие, сякаш бе излязъл да се разхожда на чист въздух. До него Нико вече се потеше.

— Виждащият е най-ценният член на ордена, момче. Не забравяй това, когато се срещнеш с него. Нашите знания, нашата история — всичко това се предава по приемствената линия на Виждащите. Без Виждащ ние ще сме слепи, без посока. Той може да погледне в сърцето на дадено Клеймо и да ни каже онова, което трябва да знаем. Може да погледне в сърцето на послушник и да види дали той е достоен. Донякъде той ще стори това с теб.

— Ще ме преценява, така ли?

— Ще го разбереш. Преди всичко ще се съсредоточи върху Клеймото.

— Въпреки това си мисля, че е човек, който прави чудеса.

— Момче, чудеса няма. Онова, което върши Виждащият, е напълно естествено.

— На пазара в Бар-Кхос веднъж видях мъж, който стоеше с главата надолу върху устните си. Можеше да прави лицеви опори, като свие устни и ги опре в земята. Ако това не е чудо, то тогава не знам какво е.

Аш тръсна глава.

— Виждащият е това, което вие, мерсиянците, наричате… човек с дарба. Нашите Виждащи не са били такива открай време, но този мъж, освен интуиция има и познания. Когато за пръв път дойдохме тук, в Мидерес, той чу за Занзахар и за многото неща, които донасят тук от Небесните острови. Отиде в града, за да ги изучава. Невинаги е ясно за какво са били създадени тези неща. Например семената на дървото мали. Тук те се продават като скъпи талисмани, способни да се свързват с онзи, който ги носи. По някакъв начин те записват живота му и ако човекът, който ги носи, практикува определени техники, може да преживее отново като сънища определени събития, които сам си избере. Виждащият откри как да разделя семената и да прави двойки от тях, така че да можем да ги използваме за нашите цели. Той изобрети Клеймата.

— Тогава как сте извършвали отмъщенията преди това?

— Много трудно.

Аш погледна назад към ученика си. На тъмното му лице се беше появил някакъв блясък, жизненост, която сякаш липсваше в него от известно време.