Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 101

Почувства истинско облекчение, когато Виждащият най-сетне наруши мълчанието на медитацията си, облиза устни и се отдръпна от безжизненото Клеймо в ръцете си.

— Шиншьо та-кана… — каза той пронизително. — Йоши ли-нага!

Сетне кимна и се намръщи с тъжно изражение.

— Убийство — със суров глас преведе Аш на момчето.

Вечерта, когато рьошуните довършваха вечерята си около масите в просторната трапезария, която заемаше по-голямата част от северното крило на сградата, и свещите горяха все по-ярко на фона на отслабващата светлина, идваща от многото прозорци, внезапно се чу звън на прибор върху стъкло и приглушените разговори на събралите се членове на ордена утихнаха.

Нико вдигна поглед от масата, където седеше заедно с другите ученици, като продължаваше да дъвче остатъците от оризовия си пай. Алеас млъкна и стори същото. В дъното на стаята един съсухрен чуждоземец се надигна бавно от дървения си стол. Беше по-възрастен от Аш, макар и не толкова стар и съсухрен колкото Виждащия. Нико знаеше, че това е Ошьо, предводителят на ордена — мъжът, който беше основал манастира тук, в планините на Чийм. Беше го виждал на няколко пъти да куцука около манастира. Никога преди не го беше чувал да говори.

Гласът на стария рьошун отекна в залата.

— Приятели мои — обърна се той към множеството лица, насочени към него. — Тази вечер имаме задача от необичайно естество. Един от нашите доверители е тръгнал по Високия път. Виждащият ни информира, че става дума за убийство. Благодарение на мъдростта си той успя да ни каже и кой е виновникът за това деяние. — Ошьо направи пауза и започна да изучава едно по едно лицата около себе си, сякаш преценяваше дали го слушат внимателно или пък търсеше у тях някакво качество, което само той може да види. — Тази нощ обявяваме отмъщение срещу жрец на Ман. Имайте предвид, че не става дума за обикновен жрец. Не, както винаги животът отказва да ни даде просто решение. Тази вечер обявяваме отмъщение на Киркус дул Дюбоа, сина на Сашийн дул Дюбоа, Светия матриарх на Ман.

В стаята се разнесе шепот. Нико погледна крадешком към Аш, който седеше на масата на възрастния водач. Аш отпиваше от бокала си с вода с безизразна физиономия.

— Много пъти сме обявявали отмъщение срещу хора от империята, но никога срещу някой толкова високопоставен. Да го направим тази вечер, е опасно начинание за нашия орден. Киркус е бил наясно, че жертвата му носи Клеймо и е под наша защита. По тази причина империята би следвало да знае, че ние ще потърсим отмъщение срещу него. Без съмнение те ще сторят всичко по силите си, за да ни спрат, включително и — както подозирам — да ни унищожат напълно. В края на краищата това е единственото дете на матриарха. Предполагам, че първият им отговор ще бъде да се насочат към агентите ни в пристанищата на Мидерес с погрешната представа, че хората ни в градовете ще знаят местоположението на манастира ни. Тъй като нямаме друга връзка с нашите доверители, освен чрез агентите ни, това е единственото, което манианците могат да сторят засега. Тази вечер наредих да бъдат изпратени пощенски птици до всички тях, за да ги предупредим да бъдат бдителни. Тъй като ще има последствия за всички нас, казвам ви това тук и сега, когато сме заедно, за да споделим храната си. Трябва да сме наясно с какво се захващаме тази вечер. С оглед на казаното дотук няма да изпращам никого да извърши това отмъщение. Вместо това ще помоля за трима доброволци.