Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 97

— Стани — заповяда старицата и помръдна глава.

Внезапно момичето можеше отново да се движи. То се изправи на крака. Без всякакво предупреждение се втурна към перилата.

— Спри! — отсече старата вещица.

Краката на момичето поддадоха и то падна на колене.

— Сега ти опитай — подкани Киркус старата жрица.

Киркус насочи вниманието си към един дебел мъж, все още облечен в окървавената престилка на касапин.

— Ела тук! — нареди му жрецът.

Касапинът изсумтя и седна изправен. Погледна към далечния парапет и след това към Киркус. Надигна се несигурно, стисна юмруци и от гърлото му се разнесе тихо ръмжене. Той скочи към младия жрец с изненадваща за тялото му бързина.

— Спри! — заповяда му Киркус, но мъжът вече беше сключил ръце около гърлото му и когато краката му се подгънаха, той повлече жреца заедно със себе си.

— Съсредоточи се, идиот такъв — смъмри го застаналата до него старица.

Киркус се задави и се помъчи да се освободи.

— Спри — отсече жрицата.

Дебелият касапин отпусна хватката си и падна на колене с длани, опрени в дъските на палубата.

— Подозирам, че този някога е бил войник — предположи старицата.

— Знам — раздразнено заяви Киркус, докато разтриваше врата си. — Има татуировка там, в горната част на ръката.

— А, наталезийски морски пехотинец — отбеляза тя.

Тя пристъпи леко зад стария ветеран. Вкопчи нокти отстрани на главата му и я дръпна назад, така че да го накара да се изправи на колене.

— Очите… Извади си очите — нареди тя в ухото му.

От устата на мъжа се разхвърчаха слюнки, когато той занарежда яростни думи. Въпреки това вдигна ръце към лицето си. Те трепереха заради вътрешната съпротива на волята му, но не успя да спре пръстите си, които бръкнаха дълбоко в очните му орбити и рязко дръпнаха навън.

Мъжът издаде стържещ звук, но невероятното беше, че не изкрещя. Очите му изскочиха от орбитите си като малки сварени яйца и останаха да висят върху бузите му.

— Сега повече приличаш на дебела свиня — каза старата жрица и го остави да се свлече обратно на палубата.

Киркус отново шумно вдъхна от бокала с наркотика. Старицата се приближи до него и го погали по корема.

Риана ги наблюдаваше с широко отворени очи. В мислите си тя крещеше.

— Прави каквото пожелаеш — каза с дрезгав глас вещицата на младия мъж. — Тази нощ трябва да се отърсиш от всички слабости на съвестта, които все още държиш затворени в себе си.

Младият жрец се поколеба. Започна да изучава робите върху палубата и отново се извърна встрани. Вдъхна от бокала още веднъж.

— Подготви се добре — посъветва го дъртата вещица. — Разполагаме с цяла нощ. Както казах, прави каквото пожелаеш.

Очите му попаднаха върху Риана и тя се опита да извърне поглед. Тялото й вече не й принадлежеше. Можеше само да примигва за кратко.

Той подаде бокала на жрицата. Пристъпи към Риана. От гърлото й не се отрони никакъв звук.

Нетърпеливите му ръце разкъсаха остатъците от роклята й. Лицето му беше като маска, докато гледаше ожесточено към белите й гърди с втвърдени от страх зърна, които се надигаха и спускаха. Клеймото все още висеше между тях и пулсираше както винаги. Той втренчи поглед в него, в началото объркан, после на лицето му се изписа хладно разбиране.