Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 98

Оголи зъби към нея. В началото тя си помисли, че ще я ухапе, но вместо това той гневно откъсна Клеймото с рязко дръпване. Изплю го в пламъците на мангала.

— Плътта е силна — каза младият жрец и дъхът върху лицето й беше противен.

Но по това време Риана вече умираше.

Отмъщение

— Къде отиваме? — попита Нико, докато бързаше след Аш през западното крило на манастира, по главния, облицован с тик, коридор и после надолу по стълбите към слабо осветеното мазе, в което бяха складирани различни бурета и сандъци.

Аш се отправи безшумно към центъра на дървения под, фигурата му хвърляше дълга сянка от светлината на самотния фенер, провесен над главата му. Нико застана до него. Той проследи погледа на Аш, който беше насочен в краката им.

Старецът извади от робата си ключ. Беше тънък като дърводелски пирон и леко назъбен в единия край. Той се наведе и го мушна в дупка на пода, която Нико не можеше да види. Старецът завъртя ключа, чу се изщракване и той дръпна един капак в пода, водещ към каменно стълбище, от което лъхна застоял въздух. Спуснаха се надолу.

След дванайсет стъпала стигнаха до влажен нисък тунел. Тръгнаха по него към източника на светлина в самия му край.

— Наричаме го „наблюдателницата“ — тихо обясни Аш и кимна за поздрав на двамата дългокоси рьошуни, които бяха коленичили, опрели гръб един в друг, в средата на ярко осветеното подземно помещение, в което се бяха озовали.

Белият измазан сводест таван се издигаше високо над главите им. Тук-там някой заблуден корен го беше пробил и надничаше в задимената атмосфера на помещението. Надолу таванът се извиваше, за да достигне до разположени в кръг стени, измазани в същия печален бял цвят.

Стените бяха осветени от безброй фенери и по протежението им бяха подредени редици от стотици еднакви миниатюрни ниши. В много от тези ниши Нико можеше да види тъмните очертания на Клейма, закачени на куки. Бяха хиляди.

Онова, което би могло да бъде величествено изживяване — да стоят дълбоко под земята, заобиколени от безкрайното множество Клейма — се превръщаше в нещо зловещо и нереално, защото всички те се движеха. Нико погледна по-отблизо. Беше му нужно известно време, тъй като съзнанието му сякаш отказваше да приеме онова, което виждаше, но внезапно всичко като че ли дойде на фокус и той видя как тези хиляди Клейма, висящи на жълтеникавата светлина, дишат постоянно (може би по пет пъти в минута) като миниатюрни кожени бели дробове.

Всички, с изключение на едно.

Застанаха пред него. Дъхът на Нико звучеше оглушително в ушите му, докато Аш му обясняваше тихо и монотонно как през нощта едно от Клеймата е умряло и че той се надява тази смърт да е случайна или естествена, а не убийство, което да изисква отмъщение. После Аш свали Клеймото от куката и излезе от „наблюдателницата“, а Нико побърза да го последва.