Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 96

— Почакай! — изплака тя. — Аз съм защитена, не виждаш ли?

Но мъжът не можеше да види, защото беше твърде тъмно и той беше твърде възбуден от нарастващото напрежение във въздуха. Захвърли я върху дъските до един от големите мангали и тя видя проблясъка на стоманата на извадения нож.

Мъжът разряза роклята на гърба й от талията до врата.

Той прикова мятащото й се тяло към палубата, като я натисна болезнено с крак между лопатките. Приближи се още един жрец воин, който носеше нещо в прозрачен стъклен буркан. Наведе се към лицето й и й показа буркана. В него имаше някакъв червей. Тлъста и противна бяла твар, която се гърчеше, мъчейки се да се освободи от стъкления си затвор.

— Чакайте! — изкрещя тя отново, когато жрецът воин наклони буркана и притисна отворения му край към голия й гръбнак.

Тогава тя прокле баща си, прокле го с цялата си душа, задето изобщо се беше забъркал с тези хора, с тази религия. Какво си е мислел? Какви ли подобни на това престъпления е извършвал в името на Ман?

Риана изкрещя. Болката беше непоносима, но онова, което беше по-лошо, много по-лошо, бе усещането как червеят прониква през гърба й.

Жреците воини разхлабиха хватката си. Риана се опита да се изправи. Ръцете й драскаха около отворената рана на гърба й. Успя да мушне един пръст вътре и започна да търси червея.

Тогава се случи нещо неочаквано. Цялата й сила напусна крайниците й. Тя се строполи на палубата до другите трима роби, които вече лежаха там. Устата им бяха широко отворени за въздух и само бялото на очите им се показваше. Риана беше неспособна да се движи или да говори. Единственото, което можеше да направи, бе да гледа.

Беше ред на други роби да бъдат докарани отпред. Слагаха червея на всеки от тях. Скоро на палубата лежаха проснати и парализирани дузина от тях. Атмосферата на ужас ставаше все по-наситена с бавно ускоряващото се темпо на биещия барабан. Двамата жреци наблюдаваха събраните роби с похотлива възбуда в очите. Разменяха по някоя дума помежду си. Галеха телата си и от време на време вдишваха дълбоко от един бокал с някакъв течен наркотик, от който се вдигаше пара. Фините златни верижки по надупчените им лица увисваха над повърхността на течността.

Всичко започна с убиването на един роб — възрастен мъж с пердета на очите. Увисналите гърди на голата жрица се полюляваха, когато тя се наведе с нож към него.

Атмосферата незабавно се промени. Сякаш с ножа си жрицата беше пробила не просто физическа, а и някаква абстрактна бариера — кожата на света, която обгръща живота и скрива от обикновения поглед една външна реалност, лишена от човечност, безгранична и чужда. Писъците на мъжа пронизаха нощния въздух. Робите видяха каква съдба ги чака, докато той лежеше върху палубата и потръпваше, а последният му дъх излизаше с клокочене от устата, оставяйки след себе си кървави балончета. Това убийство обаче беше само началото.

Старицата заговори младия жрец на име Киркус. Той трепереше и гледаше втренчено ножа в окървавените й ръце. Жрицата стрелна с поглед младото момиче отляво на Риана и прикова очи в него.