Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 95

Без да се замисля, тя използва другата си ръка, за да разтвори побелелите си пръсти. Осъзна, че гледа смаяно Клеймото, на което досега не беше обръщала внимание. Беше Клеймото, което баща й беше купил за шестнайсетия й рожден ден, загрижен както винаги за безопасността на семейството си.

Оттогава сякаш беше минал цял един живот.

В деня, в който баща й за пръв път беше поискал от нея да го носи, Риана беше ужасена. Нещото изглеждаше точно толкова противно на вид, колкото беше и на пипане. Тя беше още по-ужасена, когато през онази първа нощ се беше събудила и бе открила, че то е живо и диша върху гърдите й.

Но баща й беше непреклонен.

— Аз съм Върховният жрец на този град, дъще моя — беше й казал той. — Много хора биха искали да ме видят мъртъв и ако не успеят да се доберат до мен, те все пак може да успеят да се доберат до семейството ми. Трябва винаги да носиш това за защита.

Беше спорила с него, бе го убеждавала колко отвратително е то, беше плакала, че не е честно, че той и майка й не трябва да носят Клеймо, защо тогава тя трябва да го прави? Въпреки това баща й беше непоколебим.

— Майка ти следва моя пример — беше й обяснил той. — Орденът на Ман не ми позволява да нося нещо такова. Би било сметнато за признак на слабост.

И той беше седнал на леглото й, изчаквайки я да спре да плаче.

— Пази го — беше я предупредил. — Казаха ми, че е здраво като стомана, но сега е свързано с теб и ако загине, същото ще се случи и с теб.

Тя се беше вкаменила при мисълта да бъде свързана завинаги с това грозно нещо.

Баща й я бе накарал да го носи непрекъснато, макар че тя винаги се опитваше да го скрие под дрехите си. Това ядосваше баща й. Той често й крещеше, че Клеймото няма да възпре никого, ако го държи скрито от погледа.

Сега, когато Клеймото пулсираше в ръката й като нещо живо, Риана се зачуди дали нещо такова би спряло тези жреци от Ку’ос. Клеймото си е Клеймо, нали така? Сигурно жреците щяха да бъдат накарани да си платят като всеки друг, ако я убиеха?

Тя осъзна, че това е шанс за живот, и в мига, в който си го помисли, се почувства много виновна.

После си помисли какво би станало, ако откъсне това нещо и го остави да падне незабелязано върху палубата. Не беше нужно да носи Клеймото, за да разберат за смъртта й. Сега то беше свързано с нея, независимо колко далече щеше да се окаже от Риана. Ами ако го скриеше от погледа и им позволеше да правят каквото искат с нея? Ако имаше силата да направи нещо такова? Ако отнемеха живота й, може би щеше да бъде обявено отмъщение. Можеха да отмъстят на тези зверове за любимите й хора.

Риана изстена на глас. Тя се съмняваше, че ще има куража да постъпи по този начин.

Внезапно изборът пред нея се оказа едва ли не по-лош от безнадеждността, пред която се беше изправила преди това.

Риана застина нерешително и разбра с ужасяваща яснота, че е на прага да загуби разсъдъка си.

Но тогава те дойдоха за нея.

— Тихо! — изкрещя маскираният жрец воин и я повлече по гръб към далечния край на палубата.