Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 94

Жената не беше толкова безпомощна, колкото изглеждаше в началото. Когато жреците воини я поведоха, тя се препъна, измъкна се от ръцете им и внезапно се затича към перилата отстрани на баржата. Единият от жреците воини се опита да я сграбчи, но за малко закъсня. Тя се преметна през парапета, падна във водата със силен плясък и внезапно изчезна, повлечена към смъртта си от оковите на глезените си.

Риана, червенокосото момиче, седеше в задната част на клетката и скимтеше, докато майка й изчезна отстрани на баржата. От гърлото й излизаше жален животински звук, в който се съдържаха всички чувства, останали в нея.

Тя не забеляза, че треперещата й ръка откъсна кичури коса от кървящия й скалп. Съзнанието й се беше отделило от тялото й, макар че донякъде беше все още способна да разсъждава.

Тя си мислеше: Сега майка ми е мъртва и баща ми е мъртъв, и скъпият ми Март е мъртъв, и аз съм мъртва, и всичко, всичко, всичко е мъртво.

О, Ерес! — изплака тя в мислите си и внезапно си представи как майка й се бори там, долу, в ледените, тъмни дълбини на езерото. — О, майко, о, скъпа майко…

За да прогони тази ужасна картина, тя започна да скубе косата си още по-ожесточено и от прехапаните й устни потече кръв. Тя удари глава в решетките на клетката. Направи го отново и отново. Една потънала в собственото си нещастие жена до нея й предложи малка утеха, като я прегърна през раменете. Жената започна да издава успокоителни звуци и я стисна силно, сякаш за да попречи и на двете да се разтреперят от страх.

Направи същото — каза някаква рационална част от съзнанието на Риана. — Хвърли се във водата, когато дойдат да те изведат.

Но мисълта за това само я накара да се почувства по-зле. Картината с майка й се завърна. Риана отново започна да удря главата си, докато жената се опитваше да я успокои.

Не — каза същият глас в главата й, макар и с различен тон. — Ти не заслужаваш такава чиста смърт. Вината за всичко това е твоя. Всички са мъртви заради теб, защото привлече вниманието на онзи млад жрец със своето предизвикателно държание.

— Майко — дрезгаво изрече тя на глас и всичко в нея се отприщи.

Трябваше да се измъкне оттук. Трябваше да се събуди и да се върне в реалния свят.

Донякъде желанието й се изпълни. Тя припадна и потъна в приятен мрак.

Когато малко по-късно дойде на себе си, тя все още беше свита до решетките, до своите съкилийници. Когато яркият ужас на случващото се, се върна в нея, Риана се задави. Опита се да диша. От устата й хвърчаха слюнки, докато се мъчеше да си поеме въздух.

Може би в този миг щеше да се пречупи и напълно да загуби разсъдъка си, ако не беше забелязала, че ръката й стиска до побеляване нещо, окачено около врата й.