Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 92

Можеше да направи само едно нещо.

Той бързо изтича нагоре, скочи през отвора и се претърколи по скърцащия под на тавана. Остана да лежи по гръб с ножа пред себе си в очакване на нападение.

Нищо не се случи. Нико продължаваше да лежи, опитвайки се да овладее дишането си. Беше вдигнал доста шум. Минутите отминаваха, а той оставаше неподвижен, докато очите му не привикнаха към тъмнината и той не започна да забелязва сенките на предметите около себе си.

Изправи се безшумно и бавно се отдалечи от светлината, идваща през отвора. Таванът беше топъл и по-голям, отколкото беше очаквал. Продължаваше десет и повече стъпки във всички посоки, преди да потъне под завесата от чернота. Но по ехото и усещането за движението му във въздуха той добиваше представа за размера на мястото. Навсякъде имаше складирани вещи — щайги, сандъци, купища платове, мебели, оръжия. За да се скриеш тук, беше достатъчно да избереш някое място и просто да не помръдваш.

Нико пристъпи крачка напред, като изпробва дали дъските на пода ще издадат шум, след това направи още една крачка. Вятърът отвън повдигаше керемидите на покрива над главата му. Някои бяха достатъчно хлабави, за да тропат, и звукът, който издаваха, беше зловещ. От време на време хорът от потропването им се сливаше с острите стенания на вятъра.

Той спря на самия ръб на светлината, процеждаща се през отвора. Тук също беше подходящо място за засада. Нико се виждаше, докато онзи, който чакаше в засада, щеше да остане в тъмното.

Алеас беше наблизо. Можеше да го почувства.

Нико присви очи и се огледа. Вдясно от него от наклонения покрив висеше паяжина, която проблясваше в призрачно бяло. Очертанията под нея едва се различаваха. От лявата му страна мракът беше по-плътен, вероятно светлината беше блокирана от нещо. Нико отстъпи крачка назад. Той се приведе ниско и се огледа от ляво надясно. Отвори уста, за да чува по-добре, и зачака.

Осъзна колко абсурдна е ситуацията — детска игра на криеница, при която са въоръжени с дървени ножове. Но после се замисли за ножа в ръката на Алеас някъде наблизо, който беше също толкова остър, колкото и неговият, и можеше да го пореже до кръв. Нико усети туптенето на сърцето си чак в ушите.

За момент светлината зад него намаля и той потъна в мрак. Завъртя глава и видя силуетите на Аш и Барача, които пристъпваха през отвора. И двамата не издаваха и звук.

Нико им направи знак да се махнат от пътя, те приклекнаха от двете страни на отвора и оскъдната светлина се появи отново.

Сега — каза си той. — Мисли!

Паяжината до него помръдна. Нико имаше време само колкото да се наведе назад, когато една фигура се нахвърли върху му отдясно. Той почувства как въздухът пред лицето му се раздвижи и видя смътно движение. Нико нанесе разсичащ удар напред с ножа си. Острието изсвистя в празния въздух и в следващия миг той усети пареща болка по лявата си буза, последвана от друга по дясната.

Беше толкова изненадан, че тупна назад върху задника си. Остана да седи така, с ръка, притисната към лицето си. Между пръстите му се стичаше кръв.