Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 88

Онези първи седмици от обучението се оказаха най-трудните. Донякъде блясъкът, който сякаш заобикаляше Аш, и по тази причина в някаква по-малка степен и Нико, започна да работи срещу него. Нико усещаше, че трябва да поддържа репутация, за спечелването, на която не беше сторил нищо (като изключим предположенията на останалите ученици, че в него трябва да има нещо специално, щом като Аш го е избрал). Въпреки това той не се чувстваше много специален. Не знаеше защо Аш го е избрал, макар да подозираше, че това няма нищо общо със способностите му.

Нико искаше да им каже всичко това — цялата истина, но всеки път, когато опиташе, откриваше, че някаква вътрешна съпротива го възпира. Беше започнал да се наслаждава на малката си слава. Останалите се отнасяха с уважение към него — нещо почти непознато за Нико, откакто живееше в лишения по улиците на Бар-Кхос, а дори и преди това, когато живееше в бедняшкия си дом с майка си и поредицата от безразличните й любовници. Той откри, че в присъствието на други хора стои по-изправен от преди. Гледаше ги в очите и не извръщаше бързо поглед.

И така, можеше да се каже, че в онези първи дни на обучение се опитваше твърде много да впечатли останалите и по тази причина се държеше неуместно.

Зае се не особено успешно с уроците си по „кали“ — стила за водене на бой с меч, практикуван от рьошуните. Стил, създаден за справяне с множество противници, при който ударението се поставяше върху това никога да не се движиш назад, а неизменно да напредваш. Задъхваше се при тичането по планинския склон и му се налагаше да спре, като повръщаше от претоварването. Счупи си два пръста при боя без оръжие (и плака по-скоро от шока на гледката на неестествено извитите си пръсти, отколкото от болката). Изпита странно, гневно чувство на безсилие при практикуването на „они-они“ — изпитанието лице в лице за бързина на рефлексите, при което двама души се опитват да си ударят един на друг шамар по лицето всеки път, когато прозвучи удар на гонг. Непрекъснато губеше самообладание. Дори падна по време на ездата на зел, и то неведнъж, а два пъти, и насмалко не си счупи врата.

Но Нико се отличаваше в други занимания, поне дотолкова, че да спаси репутацията си пред останалите. В класовете по акробатика той подскачаше и се катереше с вроден талант. Представяше се особено добре в играенето на роли, хитруването и дегизирането, бързо схвана основите на проникването с взлом, с часове не можеше да бъде открит в заниманията по промъкване и прикриване, справяше се отлично в стрелбата с лък, тъй като беше надарен с остро зрение и имаше много опит от стрелбата по птици за храна от времето, когато живееше в къщата на майка си, и най-много от всичко го биваше в комбинативното изкуство на измъкването — познато също и като бягство, в което той се оказа особено талантлив.

При други обстоятелства Нико сигурно щеше да бъде измъчван от носталгия по познатите улици на Бар-Кхос, по времето, прекарвано с Буун и дори с майка му у дома. Но като обучаващ се рьошун имаше твърде много неща за учене и упражняване, за да има време да мисли за това. Единствено нощем понякога се чувстваше изолиран, но дори това не траеше дълго. Обикновено беше толкова уморен, че заспиваше почти веднага.