Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 90

Нико не беше говорил с Аш от шест дни. Старецът сякаш се бе превърнал в призрак, когото понякога зърваше през прозорците или пък в съня си. Дори останалите младежи започнаха да забелязват това негово доброволно отдръпване от живота в манастира и липсата на внимание към неговия ученик. Всички те бяха очаровани от най-известния рьошун на ордена и започнаха да си шушукат за случващото се, като хвърляха странни погледи на Нико, когато се появеше сред тях.

— Побързайте, няма цяла седмица да се занимаваме с това — подкани ги Холт с вдигната брадичка, докато ги наблюдаваше внимателно.

Нико прокара палец по ръба на дървото. Беше достатъчно остър, за да се пореже, и той засмука пръста си, докато чакаше. Не погледна към Аш.

Холт тръгна между тях — проверяваше остриетата и прибираше стоманените ножове.

— Сега, мои млади щитоносци — започна русокосият патиянец, — днешният сценарий ще бъде котка и мишка. Да, Пантуш, знам колко го обичаш. Сега всеки от вас да си избере партньор, за да можем да започнем.

Партньор, замисли се Нико и отчаяно се огледа наоколо, докато другите младежи бързо се разпределяха по двойки с приятелите си. За секунди тълпата се беше разделила на две. Срещу Нико сред бавно слягащия се прах стоеше Алеас, който беше твърде опитен, за да посмее някой да го избере за партньор точно в днешния ден.

Сърцето на Нико се сви.

Младият мъж му се усмихна. Зад Алеас стърчеше Барача, който гледаше към Аш и примигваше.

— Котка, мишка, приземният етаж на западното крило… — каза Холт и потупа първо едното момче по главата, а после и другото. — Котка, мишка, западно крило, първият етаж…

Той се доближи до Нико и Алеас. Усмихна се. Всички се усмихваха, с изключение на двете двойки, застанали една срещу друга.

— Котка — натърти Холт и сложи длан върху главата на Нико, после посочи Алеас. — Мишка. — Сетне се обърна към двамата им учители: — Таванът на западното крило. Внимавайте да не счупите нещо там, господа.

Плесна с ръце и се отдалечи.

— Имате време до следващата камбана. Единият трябва да се крие, а другият да го намери. Първият, който пусне кръв на другия, печели. Ако останете скрити до звъна на камбаната, също печелите. Това е. Мишките могат да тръгват!

Алеас вече беше тръгнал и тичаше с големи крачки към вратите на западното крило. Бягаше като атлет, който загрява на пистата, напълно уверен във физическите си възможности.

Първа кръв, помисли си Нико с ръка, която вече лепнеше върху дръжката на дървения нож. Устата му беше пресъхнала. Запита се каква ли рана може да нанесе това нещо. Какво беше позволено? Типично за рьошуните — казват ти колкото се може по-малко и след това те хвърлят с главата надолу.

Барача остана отзад със скръстени ръце. В очите му се четеше презрение и предчувствие за лесна победа.

— Май беше по-добре твоето момче да е мишката? Чувам, че се криел добре.

Аш се изправи. Имаше вид на човек, на когото му е омръзнало да сдържа думите, които се готви да изрече.

— Може би ако ти самият беше малко по-добър в криенето, щяхме да си спестим доста неприятности в миналото.