Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 87

— Усещането е хубаво — отвърна той накрая. — Макар че, ако трябва да съм честен, точно в момента имам лек махмурлук, така че ми е малко трудно да отлича нещата, които са ми истински неприятни.

Усмивката на устните на Алеас беше искрена.

— Тогава добре дошъл.

Изоставен

Нико се опита да свикне с новата си среда, макар че в началото не му беше лесно.

В манастира имаше девет други ученици и всички бяха от мъжки пол. Според учениците причината не беше в това, че жените не са допускани в ордена — тях просто никога не ги вербуваха, нито пък те самите изявяваха желание за това.

Не беше изненадващо, че младите мъже говорят на общия търговски език и в речта им се смесват различни думи и изрази от езиците на родните им страни. Нико беше доволен, когато почти най-първото нещо, което научи в манастира, бяха няколко отбрани псувни, които никога преди това не беше чувал.

Всяка сутрин младите мъже се събуждаха преди зазоряване и се миеха в умивалнята заедно с останалите мълчаливи рьошуни от ордена. Сядаха в столовата, осветена със свещи, защото слънцето още не беше изгряло над планините на изток, и ядяха овесена каша и сушени плодове с вода или чий по избор. Учениците хапваха колкото могат повече, защото единственото им друго хранене за деня беше вечерята. Често си лягаха гладни, защото храната едва задоволяваше апетита им. Сякаш рьошуните искаха да окуражават дребните кражби на хранителни продукти. Те не порицаваха никого, когато се случваха такива кражби. Правеха го единствено в случаите, когато учениците бяха толкова непохватни, че ги залавяха на местопрестъплението.

След закуска беше ред на урока, определен по график за съответната сутрин. На ранната светлина лицата на младите мъже се разведряваха и те най-сетне започваха да се закачат помежду си. За Нико остатъкът от деня беше неясна бъркотия от наставления, който бързо забравяше, и уроци, чийто смисъл му беше почти непонятен.

Когато най-сетне дойдеше ред за вечерното хранене, то беше истинско облекчение. Той сядаше и се хранеше вцепенен и изтощен и не мислеше за нищо друго, освен за леглото.

Самите ученици идваха от всевъзможни кътчета на империята. Беше изненадващо, че между тях няма напрежение, независимо от всички различия помежду им. Въпреки това Нико беше подготвен за най-лошото. Като момче никога не се бе славил като особено общителен. В детските си години известно време беше посещавал местното училище и добре си спомняше как се бяха отнасяли другарите му към самотния му нрав и язвителния му език.

Но тук сякаш не беше така. Онези, които беше най-вероятно да го предизвикат — едрият Сансе, който беше доста силен, и свирепият дребен Арадос, който имаше най-много какво да доказва пред останалите — се сдържаха по някаква причина. В началото Нико мислеше, че е заради строгата дисциплина в манастира. След около седмица той осъзна, че причината не е само тази. Даде си сметка, че изпитват своеобразно страхопочитание пред Аш и част от това уважение се пренася и към него — Нико, първия ученик, който Аш някога беше вземал.