Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 89

Свободното време, което им оставаше през сутрините, следващи дългите нощни обучения, или вечер, след като приключеха с ежедневната досадна работа в манастира, използваха най-вече за своите собствени нужди. Кърпеха се и перяха дрехите си, почистваха спалното помещение, подстригваха се, клюкарстваха, караха се, играеха карти (често залозите им бяха плодовете и парчетата хляб, които бяха успели да откраднат) или четяха книги от малката библиотека на манастира (макар че Нико не попадаше в тази група, тъй като не го биваше много в четенето).

През това време рядко се виждаше с Аш. Старецът не обучаваше учениците като неколцината други чуждоземци заедно с онези ветерани от ордена, които бяха считани за майстори в избраните от тях дисциплини. Може би просто отказваше да го прави. Нито пък обучаваше лично своя ученик, понеже както от всички рьошуни с ученици от него се очакваше да обучава Нико най-вече по време на битките, където ученето приключваше и започваше познанието.

Като цяло възрастният чуждоземец се държеше на разстояние и рядко търсеше младия си ученик. Сякаш при първата разкрила се възможност се беше отървал от Нико.

Това, че го бе изоставил по този начин, огорчаваше младежа много повече, отколкото беше готов да си признае.

— Наточете ножовете си! — заповяда Холт на деветимата ученици, събрали се на площада.

Те мигновено се заеха с тази задача.

Нико не беше сред тях. Вместо това известно време той наблюдаваше какво правят другите. Особено внимателно следеше Алеас, за когото беше забелязал, че обикновено прави всички неща добре още от първия път. След това и той се наведе. Хвана дървения тренировъчен нож в едната си ръка и стоманения резбарски нож в другата и започна да прави нов остър ръб на извитото дърво, което все още беше затъпено от последното му използване. Наричаха този вид тренировъчен нож „гупи“ може би защото приличаше на тънка рибка. Оръжието нямаше връх и беше направено от парче зимна лоза — рядкото твърдо дърво, което расте само върху най-отвесните брулени от вятъра скали (и което по някаква неизвестна причина цъфти само посред зима).

Учениците и техните учители се бяха събрали на широкия площад на манастира. Денят беше слънчев и ветровит. До Нико стоеше Аш с кожена чаша чий в ръка. Старецът го наблюдаваше как работи, присвил едното си око срещу поривите на вятъра от лявата му страна, от които робата плющеше около глезените му. Лицето му беше измършавяло.

До всеки от останалите ученици беше застанал неговият учител. Беше денят на сценариите — измислени ситуации, които трябваше да имитират по някакъв опростен начин възможните условия на битките. Присъствието на учителите им беше задължително на тези занятия, провеждащи се веднъж на всеки две седмици, затова, естествено, учениците искаха да се представят добре пред тях. Днес учителите бяха напрегнати и необичайно сериозни.