Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 86

Ядоха от киша и вареното месо, останали от обяда, тъй като пропуснаха обедното хранене, докато успеят да изтъркат мулетата и да си облекат нови дрехи. Когато приключиха, Аш го заведе в общата стая, където Нико щеше да живее с другите ученици от ордена, и го остави да се настани.

Старецът си тръгна толкова бързо, че когато Нико се озова сам в коридора пред общата стая, той се зачуди какво да прави. Усещаше новата черна роба корава и тежка върху раменете си и леко ухаеща на борови иглички. Съсредоточи се в продължение на няколко мига, както го беше учил старецът, и след това отвори вратата.

Стаята беше голяма — с големи лакирани дървени греди на тавана и каменен под. Прозорците гледаха към двора. От двете страни бяха подредени легла. Помещението беше празно, с изключение на двама ученици, които седяха на леглата си. Единият се беше захванал да зашие скъсаната си роба и съсредоточено беше сбърчил вежди. Беше не повече от петнайсетгодишен и бялото му бельо висеше върху дребното му тяло. Другият ученик беше горе-долу на възрастта на Нико. Той лежеше по гръб и четеше книга, дългата му коса блестеше като слама на светлината, която проникваше през големите прозорци. И двамата вдигнаха очи, когато Нико тихо влезе в стаята.

Нико им кимна и се заоглежда за свободно легло. Спря до едно, чийто сандък беше празен.

— Здравей — каза младият мъж със сламеноруса коса, остави книгата, изправи се и прекоси стаята.

Младежът му подаде ръка. Нико я гледа известно време, преди да я поеме и да я стисне.

— Ти сигурно си ученикът на учителя Аш — предположи младият мъж със спокоен и провлечен глас и като забеляза обърканото изражение на Нико, добави: — Мълвата се разпространява доста бързо тук. Ти беше основната тема за разговор в ордена по време на обяда.

— Разбирам — отвърна Нико.

— Аз съм Алеас, а това там е Флорес. Той не е неучтив, просто няма език.

Младият Флорес отвори широко уста, за да покаже празнината вътре. Нико се усмихна смутено и побърза да извърне поглед.

— Нико — представи се и на двамата той, докато преместваше малкото си лични вещи от раницата в сандъка.

— Знаем как се казваш — рече Алеас. — Моят учител ме предупреди да стоя настрана от теб.

— Учителят ти? — попита Нико и вдигна поглед.

— Да. Барача. Един едър мъж. Обича хората да се чувстват добре дошли. Разбрах, че вече сте се срещнали.

— Май учителят е бърз в преценката си.

— Той предполага, че ще се сбием, тъй като ти си мерсиянец, а аз идвам от империята — каза Алеас, докато го наблюдаваше с ленивите си интелигентни очи.

Нико се насили да отвърне на уверения поглед на младия мъж.

Идва от империята. Стоя лице в лице с врага. Странното е, че той не изглежда толкова ужасен. — Нико откри, че такива мисли минават през главата му.

— И така — продължи младият мъж, — какво е усещането?

— Съжалявам, не те разбирам?

— Да стоиш тук и да разговаряш с противен манианец?

Въпросът накара Нико да се замисли.