Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 85

— Барача — рече вместо поздрав Аш и мъжът алхази леко наклони глава.

— Изглеждаш добре за човек, който би трябвало да е мъртъв.

Мулето нетърпеливо дръпна юздата в ръката на Аш.

— За малко ми се размина — призна той и успокои животното. — Какво се случва, откакто ме няма?

— Нищо интересно — сви мощните си рамене Барача. — Всички се молехме за безопасното ти завръщане.

Докато говореше, той сложи ръка върху носа на мулето на Аш и втренчи поглед в очите на животното, което застина неподвижно и утихна.

— Кой е този? — попита Барача и Нико отмести поглед от медитиращите рьошуни в средата на площада.

Той погледна множеството татуировки на мъжа, изрисувани по тъмната му кожа — миниатюрен текст на алхази, който го покриваше изцяло, дори и брадатото му лице. Без съмнение това бяха свещени стихове, с каквито беше чувал, че обичат да се украсяват тези пустинни мъже. Тъмните му очи се плъзнаха по Нико, преди да се върнат върху Аш.

— Моят ученик — отвърна Аш и Нико забеляза едва доловимата промяна в изражението на Барача — за един много кратък миг мускулите на лицето му се стегнаха от изненада.

Барача се усмихна и погледна втренчено Нико.

— Значи има много да учи, за да се покаже достоен.

Нико си помисли, че усмивката му е фалшива, и реши, че мъжът му се присмива. Вътре в него припламна искра на гняв. Това събуди в него желание да се докаже по някакъв начин.

Нико посочи горичката от дървета мали в средата на площада.

— Тези дървета — защо стоят така отделно? — попита той.

— Отделно? — учуди се Барача с ръце на кръста и се обърна да ги погледне.

— Да. Учителят Аш ми каза, че засаждате мъртвите Клейма в гората отвън. Чудех се защо тези седем растат тук.

— Не можеш ли да отгатнеш? — подложи го на изпит мъжът алхази.

Вече го беше сторил. Затова беше задал въпроса.

— Предполагам, че тези дървета са поникнали от Клейма, които все още… дишат. Затова те самите раждат семена.

— Акцентът ти не ми е познат, момче. — Барача наклони глава на една страна. — Откъде си?

— Бар-Кхос — отвърна Нико и се изненада от гордостта, с която го каза.

— Мерсиянец? Трябваше да се досетя, толкова си дребен и недохранен. — Алхази отново му се усмихна подигравателно.

— Ние, мерсиянците, се справяме достатъчно добре — отвърна му със същия тон Нико, — за да държим манианците на разстояние през последните десет години.

— Така е — призна Барача и сложи ръка върху врата на мулето на Нико, което трепна. — Но докато си тук, трябва да пазиш тези думи за себе си. Може би учителят ти е забравил да ти обясни някои неща. Тук имаме хора от всяко кътче на Мидерес. Не говорим за политика.

— Тогава ти предлагам да не предизвикваш такива разговори — тихо се намеси Аш.

Алхази изгледа стария чуждоземец. Аш отвърна на погледа му.

Барача изсумтя, обърна се и се отдалечи, без да каже и дума повече.

— Корав мъж — промърмори Нико, докато наблюдаваше как Барача се оттегля.

— Дълбоката пустиня създава корави мъже — отвърна Аш. — И огромната й празнота ги дарява със силно въображение. Предупреждавам те, докато си тук, не предизвиквай никого, особено този мъж. А сега ела. Имаме много неща за вършене, преди да се нахраним.