Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 83

Докато Нико се сушеше с туниката си, той откри, че наблюдава един малък храст край потока, който потръпваше (като самия него) под поривите на вятъра. Беше от същия вид, който с мазните си черни плодове на бели шарки ги бе изпратил на странното им пътуване в планините през последните четири-пет дни. Нико привлече вниманието на Аш към него.

— Да, взимаме от тези плодове и когато напускаме това място — обясни старецът и като забеляза очевидната загриженост на Нико, добави: — Не се безпокой, ще останем тук още много луни.

Когато започнаха да се изкачват нагоре по долината върху гърбовете на мулетата, Нико почувства, че ги наблюдават. Аш забеляза търсещия му поглед, докато оглеждаше близките високи скали.

— Губиш си времето — беше всичко, което каза старецът, и пришпори мулето си напред.

Да стигнат до манастира, им отне повече време, отколкото очакваше. От много комини на сградата лениво се носеше дим. Капаците на прозорците без стъкла бяха отворени за през деня. Когато наближиха горичката, заобикаляща постройката, те започнаха да минават през оградени градини, които бяха обработвани от фигури в черни роби — мъже с различни религии, които се потяха под жаркото планинско слънце. Докато работеха, някои от тях се смееха или разговаряха помежду си, докато други бяха сами, съсредоточени и потънали в работата си.

Мнозина приветстваха Аш и размахваха ръце за поздрав, докато минаваха покрай тях. Други се покланяха с притиснати една в друга длани и леки усмивки на лицата. Това беше „сами“, традиционният за Пътя поздрав.

— Аш! — извика един възрастен чуждоземец, усмихна се с широка усмивка с липсващи зъби и заподскача с босите си крака към тях, като придържаше мръсния подгъв на робата си.

Беше горе-долу на същата възраст като Аш и имаше същите странни черти на лицето като него, но беше по-нисък и набит и носеше сребристобялата си коса прибрана в кок.

— В името на Дао! Вече мислех, че си мъртъв и погребан в леда — изрече задъхано рьошунът.

— Как си, стари приятелю? — попита Аш.

— По-добре, като виждам, че се връщаш жив и здрав при нас. И не си сам, забелязвам.

Аш посочи с палец през рамото си назад към Нико.

— Това е моят ученик. Нико, поздрави този стар глупак, чието име е Кош.

Очите на мъжа се разшириха още повече. На устните на Нико се появи слаба усмивка.

— Мълчалив е — весело отбеляза Кош.

— Не бих казал. Говори само тогава, когато е най-малко необходимо.

— Е — рече Кош, — ще ви оставя да се настаните. Но трябва да ударим по едно питие тази нощ и да ни разкажете за пътуването си.