Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 58

Аш присви вежди не особено впечатлен.

— Кажи ми тогава, знаеш ли къде се е родил Големият глупак?

— Казвали са ми, че е роден на една от луните и е паднал на Ерес върху горяща скала.

Възрастният мъж поклати глава.

— Родил се е в моята родина, Хоншу, преди шестстотин четирийсет и девет години. Това е родното място на даоизма. Големият глупак никога не е напускал Хоншу въпреки всички легенди, твърдящи противното. Неговата Велика ученичка ни е завещала Пътя на Мидерес и благодарение на нея и нейните собствени ученици той се е разпространил под различни форми в южните земи, включително и в твоята родина. Кажи ми сега, медитираш ли?

— Като монасите ли?

— Да, като монасите.

Нико поклати глава.

— Хох. Тогава не познаваш нищо друго, освен религията, както и очаквах. В моя орден също сме даоисти, но следваме учението на Големия глупак без всички онези щуротии, насъбрали се около думите му. Ако следваш този път, както трябва и да сториш, щом като ще ставаш рьошун, то трябва да забравиш всички тези неща и да се съсредоточиш само върху едно. Да се научиш да бъдеш тих.

— Разбирам — бавно кимна Нико.

— Не, не разбираш, но ще започнеш да разбираш. Сега прави каквото ти казвам. Постави лявата си ръка в дясната. Да, точно така. Изправи си гърба. Още, продължаваш да се прегърбваш. Добре. Дръж очите си полуотворени. Избери една точка пред себе си и се съсредоточи върху нея. Дишай. Отпусни се.

Нико дишаше объркан. Не можеше да разбере как това може да има нещо общо с онова, с което се занимават рьошуните.

— Наблюдавай въздуха, докато влиза през ноздрите ти, преминава през теб и излиза. Дишай дълбоко с корема. Да, точно така.

— И сега какво? — попита Нико, коленете започваха вече да го болят.

— Просто остани така. Позволи на мислите си да се уталожат и на съзнанието си да се изпразни.

— Какъв е смисълът от всичко това?

От ноздрите на Аш излезе лек полъх и той го погледна втренчено.

— Съзнанието, което е вечно заето с нещо, е болно. Спокойното съзнание се движи заедно с Дао. Когато се движиш задно с Дао, ти постъпваш в съответствие с всички неща. На това ни учи Големият глупак.

Нико се опита да направи онова, на което го учеше старецът. Беше все едно да се опитва да жонглира едновременно с три неща — да наблюдава движението на дишането си, да държи гърба си изправен и да остане съсредоточен в една дървена треска върху парапета пред себе си. Непрекъснато забравяше да обръща внимание на едното или другото и започна да се обезсърчава. Времето се проточи. Не можеше да каже дали седи там от няколко минути, или от часове.

Имаше чувството, че колкото повече се опитва да е спокоен, толкова повече съзнанието му има нужда да разговаря само със себе си. Лицето го сърбеше. Изправеният му гръб го болеше, а коленете му пулсираха мъчително. Това спокойно можеше да се приеме за своеобразно мъчение и след известно време целенасочено започна да мисли за други неща, за това накъде пътува корабът, какво ли ще бъде сервирано за вечеря — всичко, което можеше да отвлече вниманието му от неудобното му положение.