Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 57

На тази височина въздухът беше студен. Бризът хапеше през дрехите му и той усети как по тялото му преминават тръпки. За момент се зачуди дали да не се върне до кабината, за да вземе пътното си наметало, но след това забеляза Аш да седи с кръстосани крака върху издигнатия фордек на кораба. Мъжът беше потънал в дълбока медитация. Беше облечен в обичайната си черна роба.

Нико откри, че може да стои на палубата, ако не поглежда през перилата и просто поддържа илюзията, че се намира на борда на кораб в морето. Изкачи се по стълбите към фордека и се присъедини към възрастния мъж, без да вдига поглед от палубата.

Очите на Аш изглеждаха затворени, макар че проблясваха между миглите му. Погледът му зад полузатворените клепачи сякаш беше съсредоточен върху някаква много близка или много далечна точка — Нико не беше сигурен. Старецът седеше неподвижен като камък. Дори гърдите му не се повдигаха и спускаха, докато дишаше.

— Как се чувстваш? — попита Аш, без да помръдва.

Нико скръсти ръце, за да се стопли.

— По-добре — отвърна той. — Благодаря, че попита, старче.

Разнесе се сух смях.

— Не съм тук, за да се грижа за теб вместо майка ти, момче.

Аш отвори очи, вдигна поглед към него и протегна ръка.

Нико я гледа известно време. Ноктите му проблясваха ярко на фона на розово-черната кожа около тях. Той хвана грубата като кора на дърво ръка и помогна на стареца да се изправи.

— Щом ходиш, значи си добре — отбеляза Аш. — И така, време е да започнем твоето обучение. Първи урок. Ти си мой ученик. Ще ме наричаш „учителю“ или „учителю Аш“, никога „старче“.

Нико усети как кръвта нахлува в лицето му. Не му хареса тонът на мъжа.

— Както кажеш.

— Не си играй с търпението ми, момче. Ще те сваля на земята с един удар, ако се държиш нахално.

Звучеше като баща му по времето, след като беше се присъединил към Специалните, или като някой от идиотите, които довеждаше майка му.

— Тогава удари ме — отвърна Нико. — Това е урок, който вече знам.

Нищо не се промени в изражението на Аш, но с крайчеца на окото си младежът видя, че възрастният мъж стисна дясната си ръка в юмрук.

Вместо да го удари обаче, Аш въздъхна продължително и каза:

— Ела да поседнем заедно.

Той коленичи отново на палубата, този път с лице към Нико. След миг колебание Нико последва примера му.

— Поеми си дълбоко дъх — нареди му Аш. — Добре. Сега още веднъж.

Нико го направи и почувства как гневът го напуска.

— Слушай сега — започна Аш. — Ти си мерсиянец. Твоят народ следва Дао или онова, което понякога наричат Съдба. Значи трябва да ти е познато учението на Големия глупак.

Въпросът беше неочакван.

— Разбира се — отвърна Нико с известна предпазливост.

Старецът кимна — подканяше го да продължи.

— Няколко пъти съм ходил в храмове и съм слушал как рецитират думите му. И на всеки Ден на глупаците майка ми ме караше да седя с нея по време на молитвите й.