Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 59

Имаше чувството, че са минали няколко часа, когато камбаната иззвъня, оповестявайки изминаването на един час.

Аш се изправи и робата му леко прошумоля. Този път старецът беше този, който помогна на Нико да се изправи.

— Как се чувстваш?

Той реши да не казва първото нещо, което му дойде наум.

— Спокоен — излъга той и кимна с глава. — Много спокоен.

В очите на стария чуждоземен проблеснаха весели искрици.

По-късно тези ден корабът се спусна с няколкостотин стъпки с надеждата да намери попътен вятър и наистина откри бърз въздушен поток в посока северозапад. Върху квартердека капитанът с развята мазна черна коса крещеше заповеди задните скул платна да бъдат намалени, а основните да бъдат пуснати. Гласът му накара мъжете бързо да се закатерят по такелажа, още преди да е приключил. Капитан Тренч беше висок, може би трийсетгодишен мъж, гладко избръснат. Беше изключително слаб. Белите му костеливи ръце бяха пъхнати в джобовете на сиво-синия му кител, на който не се виждаше никакъв ранг. Може би просто важничеше или пък това беше остатък от предишната му кариера във военния флот, тъй като в момента не командваше нищо повече от (макар и несъмнено забележителен) търговски съд. Единственото му здраво око гледаше нагоре към обвивката на газовия балон, която ги държеше във въздуха, набръчкана откъм подветрената страна. На рамото му любимото му керидо бърбореше в ухото му, сякаш разговаряше с него, и едновременно с господаря си преместваше тежестта на краката си, за да запази равновесие. „Соколът“ се завъртя като риба и се гмурна във въздушния поток, а палубата му се наклони, докато корабът се обръщаше и продължаваше да губи височина.

Нико се вкопчи в парапета с побелели пръсти. Заслуша се в скърцането на дървените подпори над главата си, които свързваха обвивката с корпуса. Огромните извити главни скул платна от всяка страна на обвивката вече бяха уловили вятъра. Човекът от екипажа, който стоеше до кормилото и наблюдаваше един въртящ се уред, крещеше каква е скоростта, докато корабът се движеше напред.

Най-сетне напускаха Свободните пристанища.

Вечерта вечеряха с капитана в разкошната му каюта под квартердека — ниска стая, която се простираше по ширината на кораба. Имаше редица прозорци с дебели, замъглени стъкла, разделени на ромбове от пресичащите ги оловни рамки. Зад тях хоризонтът се сливаше с облаците, осветени от спускащата се топка на слънцето.

Храната беше хубава — оризова супа, печени картофи, пресни зеленчуци, някакъв пушен дивеч и вино. Основното ястие беше сервирано в съдове от бяла като кост глина. Бяха красиви и изглеждаха скъпи. Всеки съд беше украсен с мотив, изобразяващ летящ сокол. Нико реши, че са подарък.

Не разговаряха много и всеки се зае с храната си, от която се надигаше пара. Аш и капитанът се хранеха със съсредоточеността на хора, които се наслаждават на живота, докато могат и докато нещата все още вървят добре. Далас, заместникът на капитана — едър корисианец с коса, сплетена на плитчици, носещ отворен, прилепнал жакет от кожа и извит ловджийски рог на шията си — очевидно беше ням по рождение. Дори домашният любимец на капитана, керидото, което в началото беше превъзбудено заради двамата гости за вечеря, сега стоеше тихо на масата пред чинията на господаря си, леко потракваше със заострения си клюн и лигите му течаха, докато наблюдаваше по своя съсредоточен животински начин как ядат хората. Това напомни на Нико за дома и за Буун, когато Нико ядеше сготвената набързо от майка му храна и тайно подхвърляше парчета на кучето под масата. Никога преди не беше виждал керидо. Обаче беше чувал за тях от „Рибните истории“, които се изпълняваха на улицата, и от разказите на търговците за рискованите им пътувания до горските оазиси на плитката пустиня и сблъсъците им с лудост и смърт. Историите винаги описваха керидо като злобно създание въпреки малкия му размер. Сега, когато го виждаше с очите си, Нико разбираше защо това е така — цветовете на жилавата му кожа извикваха в съзнанието гъста, обвита в сенки растителност, тихото движение и внезапното връхлитане на хищник. Той не знаеше, че е възможно тези животни да бъдат опитомени.