Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 60

Беше извадено червено вино от заключен шкаф и Аш, Далас и капитанът доста бяха напреднали с втората бутилка, докато Нико все още отпиваше от първата си чаша. Той подозираше, че те са вече пияни.

— Добре е, че най-сетне те виждам на крака — тихо каза капитан Тренч, докато използваше носната си кърпа вместо салфетка, за да попие устните си, и благоволи да хвърли поглед към Нико със сляпото си бяло око, сякаш вижда с него дори по-ясно.

Въпреки меките цветове на залеза, които изпълваха каютата, кожата му, изпъната върху ъгловатите му кости, имаше болнавия вид на сивкаво дъждовно утро.

Аш изсумтя в отговор на забележката му. Нико погледна стареца, но чуждоземецът отказа да отвърне на погледа му.

— Да се приспособи човек към небето, е трудна работа — продължи Тренч с тихия си ясен глас и акцент, който предполагаше, че е получил скъпоструващо образование. — Повечето хора ще ти кажат, че е по-мъчно, отколкото свикването с морето. Е, няма от какво да се срамуваш. Повярвай ми. Аз самият не се справям по-добре, когато се върна на сушата. Нужен ми е цял ден в леглото и някоя курва, която да ме язди здраво, преди да възвърна равновесието си.

Той добродушно се усмихна на Нико и му смигна със здравото си око, преди да извърне поглед, сякаш е срамежлив или пък е казал прекалено много.

Нико се насили да се усмихне в отговор, защото беше трудно да не харесваш този човек. Всъщност тази вечер той остана с впечатлението, че за Тренч е важно хората в неговата компания да го харесват. Това беше изненадващо, като се има предвид как по-рано този ден беше крещял на един от мъжете от екипажа си, задето е омотал такелажа. С несвързаните му думи се сипеше толкова много слюнка, че Нико се зачуди дали не е смахнат. Накрая Далас се беше намесил и го бе издърпал в каютата му, далеч от очите на екипажа, макар и не достатъчно далеч от ушите им.