Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 4

Кралят го стисна в ръката си като малко дете.

— Това не е твое — повтори Аш. — И ти не знаеш за какво се използва.

Кралят се наведе напред и тронът му от кости изскърца.

— Кхут — тихо рече той.

— Кажи ми.

Аш гледаше, без да мига, в продължение на пет удара на сърцето. Изучаваше люспиците кожа в дебелите вежди на мъжа и сънливостта, утаила се в ъгълчетата на очите му. Черната му напоена с мазнина коса се спускаше като завеса върху раменете му, сякаш беше перука.

Накрая Аш кимна.

— Отвъд Великата тишина — започна той, — в Мидерес, който наричат Сърцето на света, има място, където мъж или жена могат да поискат защита. С пари, голяма сума пари, те си купуват Клеймо като онова, което ти носиш, за да виси на вратовете им, така че всички да го виждат. Това Клеймо, о, кралю, им осигурява защита, защото, ако умрат, то умира с тях.

Преводът на алхази се точеше и наслагваше върху думите му. Кралят слушаше внимателно.

— Клеймото, което носиш сега, е било на Омар Сар, търговец и авантюрист. То има двойник, който ние наблюдавахме за признаци за смърт, точно както наблюдаваме и всички останали. Омар Сар отпътува за това място на търговска експедиция преди много луни. Вместо да му позволиш да търгува тук, със селищата на твоето… кралство, ти се решил, че е по-добре да убиеш него и хората му и да вземеш всички стоки, които е донесъл. Но ти не си знаел, че неговото Клеймо го защитава. Не си знаел, че ако бъде убит, то Клеймото му ще умре, както и неговият двойник, и не само това… двойникът ще посочи онзи, който го е убил.

Коленете и бедрата му пламнаха от болка и Аш бавно ги изпъна, за да се изправи пред краля.

— Името ми е Аш — обяви той. — Аз съм рьошун, което на моя език означава… „есенен лед“. Този, който се появява рано. Означава, че идвам от защитеното място, от което идват всички рьошуни и където отнасяме кръвното си отмъщение. Така че си прав, дебела свиньо. Дойдох тук да взема нещо от теб. Дойдох тук, за да взема живота ти.

Когато преводът внезапно приключи, кралят изрева. Той блъсна мъжа алхази далеч от трона и го събори на пода. С пламтящи очи той претегли на ръка черепа и го запрати по Аш.

Аш леко се наклони и черепът прелетя покрай главата му.

— Улбаска! — изрева кралят и плътта на лицето му се разтресе, докато изричаше думата.

За момент воините останаха замръзнали по местата си, страхуваха се да се приближат към този стар мъж с черна кожа, който отправяше заплахи към техния крал.

— Улбаска нея! — изрева отново той и воините се приближиха към Аш.

Кралят седна. Гърдите му се тресяха, докато изричаше поток от гневни думи, остри като върховете на копията, опрени в ребрата на Аш. Проснатият по гръб на пода алхази бърбореше думите на търговски като часовник, който не може да бъде спрян.

— Знаеш ли как съм станал крал на тукашното място? — попита кралят. — В продължение на цяла дакхуса бях затворен в ледената пещера с още петима мъже, без никаква храна. Една луна по-късно, когато слънцето се завърна и разтопи входа, навън излязох аз. Аз! Сам!