Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 5

Когато изрече това, той се потупа по гърдите. Разнесе се тежък, плътен, животински звук.

— Така че заплашвай ме, щом искаш, стари глупако от севера. — Алхази направи пауза заедно с краля и двамата си поеха въздух. — Защото тази нощ ще страдаш, ще страдаш жестоко и утре, когато се събудиш, хубаво ще се възползваме от теб.

Воините на племето сграбчиха Аш със здравите си треперещи ръце. Свалиха кожите му и дрехите отдолу, така че той остана гол и зъзнещ на студения въздух.

— Моля — прошепна мъжът алхази от пода. — Проявете милост, трябва да ми помогнете!

Кралят рязко кимна с глава. Воините повлякоха Аш.

Минаха през завесите, където мъжете спряха колкото да се облекат в тежки кожи, и след това го задърпаха през прохода.

Отвън бурята продължаваше да вилнее в нощта. Сърцето му почти спря от шока, предизвикан от ужасяващия студ.

Вятърът го блъскаше и буташе също като воините. Виеше жадно, за да изсмуче топлината му, докато снегът пареше кожата му като огън. Болката се процеждаше в костите, вътрешните органи и сърцето му, което уплашено започна да прескача, отказвайки да повярва в случващото се.

Така щеше да е мъртъв само след мигове.

Мъжете с мрачни лица го завлякоха през снега към най-близкия кръг от направени от лед колиби. Най-високият пръв приклекна и влезе вътре. Останалите спряха. Държаха копията си насочени, готови да ги забият в него.

Аш скочи на крака и обви ръце около тялото си, докато вървеше през снега. Бавно обръщаше ту едната страна на тялото си към вятъра, ту другата. Мъжете около него се смееха.

От входа на ледената колиба излезе двойка, която носеше вързопи с кожи за спане. Макар че не казаха нищо, те хвърлиха мрачни погледи на племенните воини и препъвайки се, поеха към близкото жилище. Високият воин излезе заднишком. Взе със себе си кожите, които покриваха пода на колибата, като дръпна и онези, които пазеха ниския й подобен на тунел вход.

— Хухн! — изръмжа мъжът и воините изблъскаха Аш вътре.

В колибата беше тъмно като в дупка и тихо. Въздухът изглеждаше топъл в сравнение с вихрите отвън. Без дрехи обаче той скоро пак щеше да замръзне.

Мъжете зад гърба му се заеха да затварят входа с блокове лед. Аш чу как после ги заливат с вода. Наблюдаваше, без да помръдва, докато накрая не се оказа хванат в капан вътре.

Ритна стената на колибата със страничната част на крака си. Все едно риташе камък.

Аш въздъхна. За момент се олюля и за малко не припадна. В този миг усети върху себе си тежестта на шейсет и двете си години.

Коленичи върху силно отъпкания под, без да обръща внимание на паренето на леда върху краката си. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не легне, да затвори очи и да заспи. Ако заспеше сега, това би означавало да умре.

Студено. Беше толкова студено и трепереше толкова силно, че тялото му сякаш щеше да се разпадне. Духна свитите си в шепи ръце, разтри ги и започна да пляска тялото си с парещите си от болка длани. Това го разбуди и той започна да шляпа и лицето си. Така беше по-добре.