Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 2

Зад него кралят чакаше.

Аш се стегна. Съмняваше се, че ще може да се изправи веднага. Вместо това започна да се влачи на колене, за да се изправи лице в лице с човека, заради когото беше рискувал да измине целия този път, за да го открие.

Кралят го изучаваше, сякаш обмисляше коя част от него да изяде първо. Очите му бяха като късове кремък, потънали в плътта на лицето. Беше огромен мъж с толкова тлъсто тяло, че бе нужна лента от твърда обработена кожа през скута, която да придържа провисналото му шкембе. Като се изключат кожената огърлица, падаща на гърдите му, и краката му, обути в огромни ботуши от петниста кожа, той седеше напълно гол и тялото му лъщеше от дебелия слой мазнина, с която беше намазано.

Кралят отпи от човешкия череп и премляска бавно и с наслада. Оригна се, двойната му брадичка се разтресе и след това се изпърдя продължително и самодоволно, от което във въздуха се разнесе остра смрад. Аш продължи да мълчи невъзмутимо. Струваше му се, че през целия си дълъг живот се е сблъсквал с такива хора — незначителни вождове, крале на просяците, а веднъж дори и с един самопровъзгласил се бог. Това бяха все хора, които понякога се криеха зад илюзията за своя ранг и жалкия си благороден произход, макар че, както и мъжът пред него, всъщност бяха чудовищата, каквито трябваше да бъдат всички владетели, издигнали се сами.

— Стобай, чем йа ночи? — попита кралят Аш и в очите му проблесна ленива интелигентност.

Завърнал се към живота, Аш се закашля гърлено. Усети вкуса на кръв върху напуканите си сухи устни. Направи жест към гърлото си.

— Вода — успя да изрече той.

Кралят кимна в отговор. В краката му хвърлиха мях с вода.

Аш дълго пи. Задъха се, избърса си устата и върху опакото на ръката му остана червена следа.

— Не говоря езика ти — рече той. — Ако ще ме разпитваш, ще трябва да го сториш на търговски.

— Батат!

Аш склони глава, но не отговори.

По лицето на краля премина движение — мускулите му потрепнаха. Той излая заповед на хората си. Най-високият от воините отиде в единия край на залата, където до стената от дялан лед стоеше кутия. Беше дървен сандък — от вида, използван от търговците за пренасяне на чий или подправки. Всички погледи в залата се насочиха към воина, който откопча кожената закопчалка и отвори капака.

Той се наведе и взе нещо с две ръце. Издърпа го без усилие — човешки скелет, който все още беше обвит в плът и парцаливи дрехи. Лицето беше обрасло със сплъстена брада и коса и от него надничаха и примигваха зачервени очи.

Аш усети в устата си вкуса на жлъч. Не му беше идвало наум, че от миналогодишната експедиция все още може да има оцелели.

Усети как зъбите му изскърцаха като тежки клони, които се трият един в друг.

Не. Не насочвай вниманието си към това.

Воинът задържа изправен гладуващия мъж, докато тънките му като клечки крака спряха да треперят дотолкова, че да не се огъват под тежестта на тялото му. Двамата заедно се приближиха бавно до трона. От зловещите останки на мъжа можеше да се съди, че е северняк — един от пустинните алхази.