Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 3

— Йа грошка бхатат! Вашеда ти савоня ночи — каза кралят на мъжа алхази.

Човекът от пустинята примигна. Цветът на лицето му, който някога е бил смугъл като на всички от неговия народ, сега беше жълт като стар пергамент. Воинът до него го разтресе, докато накрая погледът на алхази не се спря върху Аш. В този момент очите му просветнаха и в тях се появи искрица живот.

Той отвори уста със сухо клопане.

— Кралят… иска да говориш, тъмно лице — каза със стържещ глас мъжът на търговски. — Как си се озовал на това място?

Засега Аш все още не виждаше причина да лъже.

— С кораб — отвърна той — от Сърцето на света. Сега той ме чака на брега.

Алхази повтори думите му на краля на неговия груб език.

— Тул кувеша. Йа шизн ал юсат?

— А оттам? — рече мъжът алхази. — Кой ти помогна да дойдеш оттам до тук?

— Никой. Наех шейна и кучешки впряг. Пропаднаха в една пукнатина в леда заедно с всичките ми вещи. След това ме застигна бурята.

— Дан чото, паш таянеплочо дан?

— Тогава ми кажи — последва преводът, — какво искаш да вземеш от мен?

— Какво имаш предвид? — присви очи Аш.

— Паш так дан? Я тул крашяви.

— Какво имам предвид? Изминал си дълъг път.

— Я булсвиданя, сач анай намости. Я виз презнат.

— Ти си северняк, дошъл от другата страна на Великата тишина. Тук си поради някаква причина.

— Я вие неплочо дан.

— Тук си, за да вземеш нещо от мен.

Кралят заби подобния си на наденица пръст в увисналите си гърди.

— Вир пашак! — злобно изсъска той.

— Това имам предвид.

Аш спокойно можеше да бъде взет за скала, издялана във формата на човек, с липсата, на каквато и да е реакция на въпроса, който увисна помежду им. Отвън се чу свистенето на внезапен порив на вятъра, който развя кожите на сводестия проход зад него и намали пламъците в мангала. Бурята му напомняше за себе си, както и че очаква завръщането му. За момент той се зачуди дали сега не е моментът да отговори с някоя лъжа. Но това беше само за миг. Не беше в природата на Аш да мисли твърде дълго за възможните последствия. Беше последовател на Дао, както и всички други рьошун. Беше по-добре да остане спокоен и да действа спонтанно, както му подсказва неговото ча.

Той вътрешно наблюдаваше постоянния приток на въздух, който преминаваше през ноздрите му, пареше, докато се въртеше в дробовете му, след което излизаше обратно навън като топлина и пара. Обзе го спокойствие и се почувства изпълнен от едва доловимото усещане за движение. Издиша и зачака думите да се оформят сами, след това се заслуша, докато ги изговаряше, заинтригуван от тях толкова, колкото и всеки друг в залата.

— Носиш нещо, което принадлежи на друг — звънливо отекна гласът на Аш и той посочи с пръст огърлицата, която висеше на гърдите на краля, като в същия миг си помисли, че е трябвало да се досети, че ще избере директния подход.

Предметът, нанизан върху канапа, беше с размера и формата на разрязано отвесно наполовина яйце. Беше с цвят на кестен, набръчкан като стара кожа.