Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 29

Лина отново размаха ръце. Старецът продължаваше да спи.

Нико се готвеше да се маха, когато забеляза, че нещо виси от стола. Беше някаква огърлица, която не беше красива, по нея нямаше скъпоценни камъни или сребро. Беше грозна. Висулката приличаше на голям кожен орех и беше покрита с нещо, наподобяващо засъхнала кръв.

Клеймо, осъзна Нико. Старецът носи Клеймо.

Сякаш по свое желание ръката му се протегна към него. Отзад старецът пъшкаше в леглото. Нико се спря и отдръпна ръка. Какво си мислеше, че прави?

Обърна се и така се стресна, че без малко не изпусна кесията. Възрастният чуждоземен седеше изправен и примигваше към него със странните си притворени очи.

Нико се уплаши, че ще си изпусне червата. Стоеше, без да помръдва. Погледна към вратата, след това към прозореца. Облиза пресъхналите си устни.

Старецът завъртя глава и обходи с поглед стаята от единия край до другия. Сякаш почти не виждаше.

— Кой е там? — дрезгаво попита той.

Нико вече не можеше да се сдържа. Той прекоси стаята с шест бързи крачки и се преметна през прозореца.

— Той беше буден! — възкликна Нико, докато двамата с Лина тичаха обратно по наклонения покрив, а гущерите наблюдаваха с интерес желанието им бързо да се махнат от това място.

— И доколкото видях, полусляп — отвърна Лина, без да спира. — Побързай!

Нико я следваше, като внимаваше да не се подхлъзне по керемидите.

Стигнаха до края на покрива, където той се спускаше няколко стъпки надолу към друга сграда.

— Насам — каза Лина, обръщайки се назад. — Дай ми я — добави тя, като погледна кесията в ръката на Нико.

Той се закова на място, притиснал кесията към гърдите си.

Нико не искаше тези пари. Въпреки това някак не му се щеше и Лина да ги вземе.

Тя се опита да грабне кесията. Нико се дръпна назад.

В този момент левият му крак се подхлъзна.

Той падна настрани, като за миг мярна ръцете на Лина, които отчаяно се протягаха към него — без съмнение за кесията — преди да се сгромоляса върху керемидите, като си изкара въздуха и подгони гущерите. След това започна да се търкаля и премята надолу до самия ръб на покрива, където краката му увиснаха високо над павираната улица, устата му се отвори широко, а пръстите му трескаво дращеха да се хванат за нещо, но той така и не откри такова. В следващия момент падна.

Изкрещя с всичка сила. Раменете му закачиха табелата на кръчмата й цялото му тяло се завъртя, след което се стовари по корем право върху един дървен навес. Продължаваше да крещи, когато премина през него, и все още викаше, когато павираната улица полетя към него, а той вдигна ръце пред лицето си и разби една от масите, поставени пред кръчмата.

Останал без въздух, Нико лежеше сред отломките от навеса и масата, докато навсякъде около него подобно на сняг се сипеха парчета дърво и боя. Една дебела старица му се притече на помощ, а останалите хора седяха стреснати с чаши чий, поднесени към устата. Той беше замаян, не можеше да си поеме дъх. Сламената шапка беше пред очите му. Не можеше да повярва, че все още е жив.