Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 31

От друга страна, едва ли можеше да се каже, че майка му няма недостатъци. В края на краищата, ако се върнеше достатъчно назад във времето — година и повече — то тогава можеше да се каже, че вината за сегашното му положение беше толкова негова, колкото и нейна. Тя беше тази, която имаше нужда да запълва празния си живот с върволица от неподходящи любовници. Тя беше избрала да си затваря очите за враждебността между Лос и сина си и в крайна сметка го беше довела до тук.

Лос беше последният от дългата поредица лоши избори на майка му. В първата нощ, когато го беше довела от местната кръчма на кръстопътя, облечен в хубави дрехи, които му бяха твърде широки — очевидно бяха крадени — мъжът беше огледал какво има в къщата (включително майка му), преценявайки колко струва всичко това. Беше ясно, че в онази нощ си беше поставил за цел да хване майка му на въдицата си — двамата бяха вдигнали такъв шум в спалнята, че Нико се беше принудил да отиде да спи в обора при техния стар зел Щастливец.

Слабостта й към мъжете го възмущаваше. Знаеше, че тя има своите причини, както и че едва ли трябва да й се сърди за случилото се с тях двамата и за развитието на отношенията им като майка и син. Но ето че го правеше и не можеше да се възпре.

Този ден беше най-лошият в живота му и останалата част от него той прекара във вцепенен ужас, без да си дава сметка за изминалото време. С падането на нощта, което тук беше белязано не от изчезването на дневната светлина, а от угасяването на лампите и затварянето на далечните тежки врати, зловонието ставаше още по-силно и се превръщаше в носещи се във въздуха лепкави изпарения с миризмата на животното човек, което твърде дълго е било държано затворено в собствената си мръсотия. Беше толкова зле, че Нико завърза кърпата си около устата и носа. Това обаче не му помогна много и той от време на време се навеждаше настрани, вдигаше кърпата си и плюеше, за да прогони от устата си противния вкус, насъбрал се върху езика му.

Изглежда, че каквито и примирия да съществуваха между затворниците през деня, те изчезваха през дългите часове на мрак. В съседна килия започна сбиване. Чуваха се викове и дюдюкане, последвани от дългия и пронизителен вой на мъж, изпитващ болка. Той затихна до сподавени ридания и след това не се чуваше нищо. Известно време през камъните отекваше тъп звук, сякаш някой удряше главата си в стената от другата страна и с всеки удар крещеше приглушено думи, които приличаха на пуснете ме навън, пуснете ме навън, пуснете ме навън.

Нико не можеше да спи на такова място. Въпреки това беше уморен, изтощен от събитията през деня и от мисълта за онова, което му предстои. Лежеше буден и слушаше хъркането на другарите си по килия, махаше по някоя хлебарка от тялото си и се проклинаше, че изобщо е дошъл в града, че е взел Буун със себе си и че се е съгласил с глупавите идеи на Лина.

Знаеше, че не трябва да й се доверява. Докато бяха заедно, тя рядко проявяваше скрупули. Запита се какво ли прави сега, в този момент? Дали изобщо я беше грижа, че стражите са го заловили и хвърлили в затвора, за да чака там наказанието си? Съмняваше се в това.