Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 28

Около краката на Нико по нагорещените керемиди пробягваха гущери, които им хвърляха древни и опасни погледи, докато Лина го водеше, а очите й се стрелкаха насам-натам бързо и нервно. Тя надникна през един от отворените прозорци и приклекна при звука на гласовете, долитащи отвътре. Приведена, тя се приближи с тихи стъпки до друг прозорец, погледна в него, после и в следващия.

Нико подскачаше от крак на крак, тъй като болката беше твърде силна, за да я понесе. Обу си отново обувките и се запита какво, в името на Ерес, прави тук с това момиче и дали тя е предприемала това и преди. Чакаше ги бой с камшик, ако ги заловяха.

— Този — прошепна му тя, когато Нико се приближи до прозореца, който беше избрала. — Влез вътре и претърси чантата за кесия.

— Аз ли? — беззвучно попита Нико.

— Да, ти. Досега не си направил нищо друго, освен да се оплакваш.

— Хайде, Лина, да се махаме, преди да е станало твърде късно.

Лицето й се намръщи още повече.

— Искаш ли да ядеш днес, или не? — попита тя.

— Не и ако това означава да извършим това, което се каним да сторим. Прави каквото искаш. Аз си тръгвам.

Когато той понечи да се обърне, за да си тръгне, тя сграбчи ръката му.

— Предупреждавам те — изсъска му, — ако не го направим, отивам на доковете. Ще правя всичко, не ми пука. Няма да умра от глад като кучето ти.

Думите и хватката й сякаш го омагьосаха. Стомахът му изкъркори подканящо. Той кимна безмълвно.

Тя го пусна и сплете пръсти, за да направи опора за крака му. Нико почти не осъзнаваше какво върши, когато, стиснал зъби, се закатери нагоре.

Промуши се тромаво през поклащащите се дантелени завеси, като се опитваше да не вдига никакъв шум. Тялото му трепереше. Още усещаше топлината на варосаната стена под пръстите си. Озовал се вътре, спусна крака върху каменния под на стаята. Ходилата му стъпиха тихо. Изправи се и после замръзна.

На леглото лежеше фигура, облечена в тъмна роба.

Нико едва не се задави. Сърцето му биеше силно и той се уплаши, че всеки наблизо ще го чуе. Фигурата обаче спеше и гърдите й се повдигаха и спускаха в равномерен и забързан ритъм.

Кожата на мъжа беше напълно черна. Нико си помисли, че е чуждоземец — стар чуждоземец с плешива глава и сурово, слабо лице, набраздено от бръчки и нещо на бузите, което ярко проблясваше на слънчевата светлина, падаща косо през полюшващата се дантела.

Той плаче — осъзна Нико.

Лина му хвърли ядосан поглед през прозореца. Нико нямаше как да премине покрай това лице. Той преглътна страха си и внезапното обзело го чувство за вина. Сви потните си ръце в юмруци и се промъкна през стаята към стол, направен от усукан плавей, върху който беше сложена кожена раница. Той безшумно се протегна към нея. От прозореца Лина му се озъби и му махна с ръка да побърза.

Докато претърсваше кожената раница, Нико вдигаше шум и се потеше от притеснение. Ръцете му се движеха несръчно и потта лютеше на очите му. По едно време чу гласове пред стаята и дъските на пода изскърцаха, когато някой мина покрай вратата. Това само го накара да работи по-бързо и най-накрая успя да намери кесията с пари, която беше дебела и тежеше от монетите вътре.