Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 30

Не във всичко обаче беше извадил късмет. Пълната с пари кесия трябва да се беше изплъзнала от ръката му, докато се спускаше по покрива, и беше намерила свой собствен по-бавен, но също толкова неизбежен път надолу. Докато възрастната жена се навеждаше да му помогне, кесията тупна върху паветата пред лицето на Нико и сребърните и златните монети в нея се разпиляха по улицата със силно дрънчене, искрящи на слънчевата светлина. Старицата притисна ръка към устата си. Минувачите се обърнаха да видят какво се случва. Очите им се насочиха към момчето и богатството, които бяха паднали от покрива на кръчмата, и секунди по-късно се разнесоха първите викове.

— Крадец! — закрещяха те, а Нико не можеше да си поеме дъх и дори да помръдне. — Крадец! — викаха те в хор, докато той се обърна по гръб и погледна към покрива, от който току-що беше паднал, за да види, че Лина е изчезнала и единствено слънцето блести ярко над злочестата му участ.

Замаяният ум на Нико се надяваше, че всичко това е сън, кошмар, от който скоро ще се събуди. Но две груби ръце го изтръгнаха от тази фантазия и когато го изправиха на крака, ударът на действителността беше по-силен дори от удара в земята.

О, пресвета Ерес… — крещеше умът му, — това е истина… наистина се случва!

След това изгуби съзнание.

Посещения

Никога преди не беше виждал тъмница, камо ли да прекара нощта на такова място.

Повечето затворници можеха да се движат свободно между стените на тъмницата. Даже имаше нещо като кръчма за онези, които разполагат с пари, и ресторант, в който се предлагаше по-хубава храна от овесената каша, която раздаваха на двора. Като цяло пазачите, които в по-голямата си част бяха също затворници, стояха настрани и оставяха другите затворници сами да се оправят помежду си.

Нико седеше в ъгъла на килия — една от многото, които се намираха в лабиринта дълбоко под главния двор. Седеше върху плесенясалата, пълна с въшки слама, а над входа беше окачена една-единствена маслена лампа. Сламата смърдеше на урина и из нея тичаха хлебарки.

Килията беше обитавана и от други крадци и длъжници на всякакви възрасти. Повечето бяха млади като Нико или дори по-млади. Съкилийниците му не му обръщаха кой знае какво внимание, най-вече защото постоянно влизаха и излизаха и рядко се застояваха вътре за дълго. Нико беше благодарен за това. Той седеше в своя ъгъл, грижеше се за натъртеното си и изранено тяло и мислите му се въртяха като черни птици, които пляскат с криле и са твърдо решени да го измъчват. Колкото и да се опитваше, не можеше да спре да мисли за дома и за майка си.

Тя щеше да се разстрои, ако някога узнаеше в какво се е превърнал — обикновен крадец, заловен на местопрестъплението. Щеше да му е много ядосана.