Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 254

Че беше смаян от новината за смъртта на младия мъж, когато се върна в Ку’ос. Не толкова от самата му гибел, колкото от факта, че рьошуните са успели да постигнат нещо такова. От професионална гледна точка той не можеше да се сдържи да не им се възхити. Директна фронтална атака на самия Храм на шепотите — когато беше чул разказите на свидетелите, беше изумен от дързостта на това начинание. Никой не го беше предвидил, още по-малко Че. Имперските дипломати бяха обучени да използват по-изтънчени методи — те не прилагаха такъв директен подход.

Тук, в Храма на чувстващите, майката на Че беше ужасена от онова, което тя възприемаше като истинска трагедия за империята. По някакъв начин тя се смяташе за лично засегната от случващото се в Храма на шепотите, особено когато то касаеше самия матриарх. Без съмнение това беше следствие от разговорите в леглото, които толкова често водеше с жреците на храма. Че знаеше, че тя привлича клиенти от по-висока класа в сравнение с останалите жени.

— Днес кожата ти изглежда ужасно — смъмри го тя, докато седяха до фонтана на седмия етаж на Храма на чувстващите.

— Благодаря ти, че ми го напомни, майко.

— Не се грижиш за себе си. Имаш изтощен вид.

Той отдръпна лице от докосването на меките й пръсти.

— Бях на път — отвърна той — във връзка с дипломатични проблеми. Имаше трудности.

— Имам своите източници и знам, че си се върнал още преди дни. Би трябвало досега да си си починал добре.

Въздухът тук беше прохладен, освежен от малките водопади на фонтана. Че можеше да види отражението си върху повърхността на езерцето, но то беше замъглено. Той разсеяно прокара върховете на пръстите си през набраздената от вълнички вода.

— Не спя добре — призна накрая.

Майка му се вгледа по-внимателно в него. Втренченият й поглед го накара да се почувства неудобно и той отказа да я погледне в очите.

— Безпокои ли те нещо?

Че вдигна поглед. В другия край на залата седяха няколко евнуси, които клюкарстваха помежду си. Думите им едва се чуваха на фона на плисъка от фонтана, но въпреки това той сниши глас, преди да заговори.

— Майко — започна той, след което направи пауза, мъчейки се да изрече думите, които искаше да каже. — Някога мислила ли си да напуснеш това място?

— Да напусна храма? — примигна изненадано тя.

— Ку’ос, майко. Орденът на Ман. Никога ли не си мислила, че можем да зарежем всичко това и да живеем както ние изберем?

Тя хвърли бърз поглед към евнусите.

— Да не си си загубил ума? — изсъска тя и се наведе по-близо до него. — Да напусна ордена? Какво те е прихванало да говориш такива неща? Защо бих искала да напусна дома си?