Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 253

Аш лежеше в единия край на стаята, а Барача седеше до прозореца в другия. Тя изстискваше вода в устата на Аш от една накисната кърпа и не видя, че баща й се обърна и я погледна начумерено.

Барача си помисли, че може би по онова време е била твърде малка, за да помни как майка й лежа в безсъзнание в продължение на една седмица, преди да умре.

А може би — каза ехото в мислите му — си го спомня много добре и просто е по-силна от теб.

Осъзна, че това е истината, тя сякаш го накара да се смали и той извърна поглед.

Дните се превърнаха в седмици. Всички бяха неспокойни и напрегнати и скърбяха посвоему. Започнаха да разговорят по-сопнато помежду си. Често им се налагаше да спират внезапните си спорове от страх да не издадат присъствието си. Караха се кой яде повече храна или пие повече вода. Спореха кой трябва да изхвърли кофата, която използваха за гърне, или да наблюдава за неочаквани посетители, кой да готви и да почиства, или пък просто кой къде да спи. Дори се караха по време на ежедневните си игри на раш, в които залозите бяха храна и вършенето на домакинската работа. Понякога почти се сбиваха заради игрите на карти, обвинявайки се взаимно, че мамят или че правят тайни коалиции помежду си. Всички бяха възмутени, а губещият огорчено се изолираше встрани.

По време на един от тези разгорещени спорове в края на втората седмица, когато тримата си крещяха един на друг с пламнали лица, от ъгъла на стаята се разнесе глас, който любезно ги помоли да млъкнат.

Беше Аш, който седеше върху сламеника, в очите му се четеше раздразнение.

— Учителю Аш! — възкликна Алеас.

— Да — отвърна Аш, сякаш потвърждаваше, че това наистина е той.

Тъй като пристанищата бяха затворени и корабите не можеха да ги напускат, по-малко капитани бяха склонни да отплават към остров Ку’ос с товарите си, а онези, които все пак акостираха, неизбежно продаваха стоките си на баснословни цени.

Вследствие на това цените в града стигна до нива, които можеха да си позволят само заможните хора. На четиринайсетия ден от блокадата, която Ку’ос сам си беше наложил, избухнаха бунтове заради недостига на храна. Един квартал със складове в северната част беше сринат със земята. Из целия град бушуваха пожари. Улиците бяха барикадирани. На Площада на наказанията кавалерията съсече двеста души, които искаха хляб. Повечето от тях бяха гладни жени и деца.

На следващия ден пристанищата бяха отворени.

В този ден Храмът на чувстващите беше пуст, като се изключат онези, които живееха зад стените му, защото матриархът беше заповядала всички развлечения да бъдат прекратени, докато градът е в траур заради загубата на сина й.

Че не смяташе, че смъртта на Киркус е кой знае каква загуба. Той много добре познаваше природата на младия мъж.

Киркус беше разглезен глупак с мания за величие, който причиняваше поразии, където и да отидеше, докато чакаше майка си да се оттегли и да му позволи да заеме трона. Кой знае какви чудовищни беди щеше да сътвори, ако беше заел поста на Свети патриарх. Ако беше доживял да получи тази титла, щеше да е първият патриарх, роден и отгледан за тази роля — всички предишни владетели си бяха пробили път до върха със зъби и нокти и се бяха вкопчили с все сили да се задържат там колкото се може по-дълго. Никой от тях не беше оцелял достатъчно дълго, за да предаде трона на някой от потомците си — толкова ожесточена беше борбата за него.