Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 256

— Какво очаквате от мен?

— А, понякога забравям, че вашите инструктори ви учат, че трябва да знаете само онова, което е необходимо. Може би се дължи на възрастта ми, способностите ми отслабват. — Отново се разнесе онова хриптене и Че осъзна, че това е смях. Гласът продължи: — Тогава ще ти обясня. Виждаш ли, в нашия орден имаме традиция, която води началото си от най-ранните дни на империята. Когато някой патриарх или матриарх отиде на бойното поле, той е придружаван от избран дипломат.

— Защо аз? — направо попита той.

— Никога преди не си ми задавал такъв въпрос — прошепна гласът.

Че си прехапа езика. Думите, които излизаха от устата му, преди да ги помисли, започваха да го смущават. Маската му се пропукваше и което беше по-лошото — изглежда, той не можеше да попречи с нищо това да се случи.

— Избрах теб — отвърна гласът, — защото повечето дипломати бяха изпратени в Минос, за да започнат първоначални преговори и за да подсилят убеждението, че Минос, а не Кхос, е нашата цел. Ти, Че, си най-добрият от останалите тук.

Може би това дори беше самата истина.

— Какви са заповедите ви?

— Прости. Подчинявай се на матриарха.

— Това ли е всичко?

— Има още едно нещо.

Той зачака. Вече знаеше, че неговите началници оставят най-важната част от мисията му за накрая.

— Матриарх Сашийн поема голям личен риск с това начинание — продължи гласът, после се поколеба, сякаш за да събере достатъчно воля да изрече онова, което предстои да каже. — Ако стане очевидно, че тя ще попадне в ръцете на неприятеля, или ако тя реши, че всичко е загубено, и се опита да побегне към дома… Тогава ти, млади дипломате, трябва да я убиеш.

— Да я убия?

— Да я убиеш.

Че хвърли поглед през рамото си, сякаш беше възможно някой да ги слуша.

— Това някакво изпитание ли е?

— Не, това е заповед. Не можем да рискуваме един Свят матриарх на Ман да попадне в ръцете на мерсиянците. Нито пък можем да й позволим да подвие опашка и да избяга. Престижът на империята би пострадал твърде много от кое да е от двете. Тя или ще спечели, или ще умре като мъченица. Ясно ли е?

Дъхът му заседна в гърлото. Зачуди се колко ли предишни дипломати, които са придружавали светия водач, са получавали същите указания. Осъзна, че може би всички — защото никой от техните водачи не беше попадал в ръцете на неприятеля, нито пък беше напускал бойното поле, без да загине в битката.

Внезапно всичко, което Че знаеше за структурата на властта в империята и за това, кой наистина я управлява, се промени из основи.

— Да, ясно е.

— Добре. Тогава тръгвай, дете мое.

Министерството

Заради огромните размери на Министерството на войната неговите коридори и зали обикновено изглеждаха пусти. Човек можеше да мине от единия край на сградата до другия и почти да не срещне хора. Беше тихо като в библиотека или в музей. През дебелите врати от тик от време на време се чуваше шепот на разговори, а в залите се разнасяше силното тиктакане на стенни часовници. В парка отвън лаеха кучета и крещяха деца, но тези звуци бяха приглушени от прозорците с бели рамки, през които в сградата нахлуваше светлина. Сега стотиците стъкла потреперваха отново и отново от далечния грохот на оръдията.