Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 251

„За майка му“ — помисли си той и загреба пепелта в делвата с помощта на една пръчка. В нея лежаха разпръснати парченца кост. Той събра и най-малките от тях. Когато напълни делвата, запуши я и я прибра в брезентовата си раница.

Имаше и една по-малка делвичка, която по-скоро приличаше на шишенце с дължината и дебелината на палец, която беше закачена на примка от кожен ремък. В нея Аш сложи малко от пепелта и я затвори с дървена запушалка. Окачи я на врата си, така че да виси на гърдите му като Клеймо. Усещаше топлината й върху кожата си.

Както стоеше, главата му беше прорязана от внезапна болка. Той се олюля. Някой му говореше, макар че не можеше да види на кого принадлежи гласът. Той залитна назад и падна.

Лежеше проснат на земята и едва успяваше да си поеме въздух. Нечии ръце го дърпаха. Един глас го попита дали е добре и дали ги чува. Болката го прониза отново по-дълбоко от всякога. Аш скръцна със зъби и изкрещя нещо на острия език на чуждоземците. След това изпадна в безсъзнание.

Последствия

Нямаше изход.

Пристанищата бяха затворени след смъртта на единствения син на матриарх Сашийн. На главните улици на града, както и на много от страничните, бяха направени пропускателни пунктове. Градските стражи сравняваха лицата със скиците, които държаха в ръцете си. Хората си шушукаха, че рьошуните са дошли в града — единият от тях бил чуждоземец — убили Киркус и още били някъде наоколо. Някои казваха, че това е отмъщение заради смъртта на младия рьошун, който беше изгорен в Шей Мади. Навсякъде обикаляха патрули. Беше наложен вечерен час, нарушителите ги чакаше екзекуция. Групи войници, водени от регулатори с мрачни лица, нахлуваха в стаите на хосталиата, нелегално отворените кръчми, бордеите и частни жилища и със сила изискваха отговори на въпросите си, отвеждаха заподозрените, като през цялото време търсеха някого.

Сякаш това не беше достатъчно, за да се наруши нормалният живот и ритъм на града, но сред населението започнаха да се носят слухове за предстояща военна кампания. От седмици в града прииждаха войници. В северния и западния му край непрекъснато изникваха нови лагери заедно със становете на придружаващите ги паразити — амбулантни търговци, проститутки, занаятчии и скитници — струпани в покрайнините им. В Първото пристанище се събираше огромен флот. Беше по-голям от всичко, което хората помнеха да са виждали досега. Състоеше се най-вече от бойни кораби, но имаше и едномачтови параходи и транспортни съдове.

Някои предполагаха, че те ще отплават за Лагос, за да сменят Шеста армия там, но останалите ги наричаха глупаци и бързо започваха да ги овикват — всички знаеха, че на острова сега е необходим само символичен гарнизон. Името Лагос напоследък се произнасяше шепнешком. След неуспешния бунт там той беше превърнат в пустиня по заповед на самата матриарх Сашийн. Историите, които идваха от острова, разказваха за опустошени бойни полета, на които не расте нищо, осеяни тук-там с високи като планини погребални клади на местата, където някога са се издигали градове и села, защото всеки мъж, жена и дете на острова са били изгорени. Градовете били пълни с нови заселници от империята, които получавали парцели земя. Били хиляди.