Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 233

Бан осъзна, че това е поредният фалшив монах. Откакто съветът беше обявил, че всякаква просия е незаконна, с изключение на случаите, когато е на религиозна основа, много отчаяни мъже като този бяха навлекли роби и бяха обръснали главите си, за да се преструват на монаси.

„Проклет измамник!“ — помисли си Бан и внезапно и необяснимо кръвта му кипна.

— Благословени да сте — достатъчно любезно рече мъжът в черна роба и няколкото монети в купата му издрънчаха.

Бан бутна нарочно фалшивия монах, но го направи по-силно, отколкото беше възнамерявал. От устата на мъжа се разнесе вик на изненада, купата му се претърколи на земята и монетите се разпиляха, блестящи под слънчевата светлина.

Цялото семейство спря и зяпна Бан и възмутения монах. Синът му Джуно примигна, вперил очи в баща си.

Съжалявам — искаше да каже Бан на всички тях, — миналата нощ наблюдавах как нашите хора умират, докато всички вие спяхте в безопасност по леглата си благодарение на тях. Тази сутрин пък чуках млада курва, която вероятно е заразена с кой знае какви болести, докарана до този хал от бедността и извратените желания на неверен съпруг като мен.

Но не го направи. Не и днес. Вместо това се усмихна извинително като добър съпруг и баща, хвана сина си за ръка и продължи напред.

Шей Мади

Главният бияч се наслаждаваше на работата си. Поне на Нико му се стори така, когато якият мъж го извлече грубо от клетката под стадиона, където го държаха, като от време на време злобно повтаряше думата „рьошун“ с пълните си мръсни устни, сякаш тя бе най-лошата от всички ругатни. Камшикът му се стовари два пъти върху гърба на Нико, макар младият мъж почти да не го усети. Беше просто поредната от многото болки.

— Върви! — каза той и блъсна Нико през ръждясалата врата на клетката.

Младежът тръгна, препъвайки се, през тесния проход. Видя, че след не повече от шест крачки има друга плъзгаща се врата, която беше отворена отвън.

Един пазач го смушка през решетката с дървена вила. Въпреки че върховете й бяха тъпи, убождането беше болезнено и принуди Нико да мине от другата страна.

Той се спъна в простряно тяло и падна на пода, ожулвайки коленете си. Изкрещя в агония, когато нова болка прониза натрошената му ръка.

Болеше го навсякъде и имаше треска. Лявото му око беше подуто и затворено — не беше сигурен дори дали очната ябълка е още вътре. Устните му бяха превърнати в каша. Повечето му предни зъби липсваха или бяха счупени. Болеше го, като дишаше.

Вратата зад гърба му изтрака и се затвори. Заключи я един от пазачите, докато главният бияч се смееше и крещеше на останалите нещастници в клетката.

— Направете място за могъщия рьошун. Може би ако сте достатъчно любезни с него, той ще спаси всички ви.

Нико се сви на топка и остана да лежи разтреперан. Усещаше собствената си воня и тази на околните. Клетката беше претъпкана с мъже и жени, които чакаха да умрат.