Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 231

Леля му обаче присъстваше. Вича с чорлавата черна коса, която беше сресала набързо за случая, придружена от двете си дъщери — Алекса и Морийн. Двете бяха толкова руси, колкото тя беше тъмна. И трите все още официално бяха в траур след смъртта на Хеселос, техния съпруг, баща и главен дърводелец, изчезнал в морето, когато неговият конвой, превозващ зърно (за замяната, на който корабостроителниците на Бар-Кхос работеха толкова усилено), бил потопен при завръщането му от Занзахар преди пет месеца. Бан винаги го беше смятал за добър човек.

Рийс също беше тук със своята поразителна красота и червените коси, макар под очите й да имаше тъмни кръгове, сякаш напоследък не спеше много. Слава на Ерес, Лос не беше с нея. Един млад монах се появи от сенките и започна да обикаля около членовете на семейството с дървено аесло в ръка, което разтваряше с механизма, преди да мръдне с китка и да изтрака с двете дъски като челюсти. Правеше го отново и отново в бавен и мрачен ритъм. В другата си ръка държеше обикновена купа за подаяния и искаше милостиня в замяна на услугите, които извършваха този ден. С тържествени лица гостите покорно пускаха монети в купата, минаваща покрай тях.

Когато монахът застана пред Бан, той осъзна, че е дал всичките си пари на уличното момиче и сега няма монети. Беше принуден да промърмори извинение на младия мъж с бръсната глава. Това безсмислено прекъсване на церемонията подразни Бан. Някога просто ти даваха възможност да оставиш каквото можеш на излизане, след приключването на службата. Но, изглежда, времената се бяха променили дори тук.

Марлий извади монета от собствената си кесия и я даде вместо него. С поглед го попита дали е добре, явно беше усетила напрежението в него. Той кимна, сложи длан върху гърба й и я придърпа към себе си.

Сега монасите бяха вдигнали дъщеря им високо във въздуха. Напевите им бяха на стар кхосиански и звучаха гладко и плавно като вода, която залива камък. Изрекоха даденото й име и се помолиха да получи Деветте избавления по време на дълъг и плодовит живот, прекаран в хубава работа. Малката Ариале се смееше и риташе с крачета във вързопа, когато я свалиха. Старият монах Джърв й се усмихна в отговор.

В някой друг живот Бан може би сам щеше да извършва тази церемония за нечие дете. Майка му искаше да стане монах, тъй като беше най-малкият от трима синове. Най-големият му брат Тийч се беше посветил на обущарството и кожарството. Средният брат Кол още на младини се бе записал в армията. Майка му смяташе, че така ще принесе дар на Съдбата — единствената истинска жертва, която можеше да направи в трудното си ежедневие.

От Бан може би щеше да излезе добър монах, защото по душа беше благ човек. Баща му твърдеше по своя спокоен начин, че това е така, защото майка му винаги е била прекалено загрижена за него. Но любовта към Марлий го беше отклонила от този път. В последвалите години по-големият му брат беше умрял по неизвестна причина — просто внезапно се беше строполил по време на вечеря. Местният лечител подозираше, че е имал някакъв проблем със сърцето. Не след дълго другият му брат, Кол, съпругът на Рийс, беше изоставил семейството си и каузата за отбраняването на Бар-Кхос. След като двама от синовете му си отидоха толкова бързо, болният им баща се беше споминал от мъка само за една година. Майката на Бан остана да се бори сама с живота. В последвалите месеци сдържаният й неизказан гняв към единствения й оцелял син се превърна в открита неприязън към него. Тя непрекъснато го прекъсваше със забележки, целящи да го накарат да се почувства виновен. Сравняваше го със синовете, които беше загубила. Сякаш по някакъв начин вярваше, че той е виновен за участта на братята си и е предизвикал гнева на Съдбата, като е избягал от живота на духовник.