Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 230

Никога повече — закле се той пред себе си и пулсът му започна да се успокоява, защото наистина го мислеше.

Заради тази война е — помисли си той. — Тя покварява душата ми, както покварява и всички неща, до които се докосва.

Сякаш по някакво негласно споразумение оръдията на Щита откриха огън точно в този момент и всички усетиха вълната от далечни сътресения, предизвикана от тях. Главите на няколко от децата се завъртяха заинтригувано. Другите хора останаха равнодушни. Може би оръдията възвестяваха поредния щурм на манианците след краткия отдих. Може би беше просто поредният обичаен ден на Щита. Бан нямаше желание да се занимава с тази мисъл. Едва ли беше толкова необходим на стените.

Пред събраното семейство, около тлеещото огнище от дялан камък, стояха трима монаси от Пътя. Огънят беше малък — шепа леко зачервени отдолу въглени, които едва димяха. Върху въглените имаше купчина листа маймар, жълти и сбръчкани. Пушекът от тях беше оцветен в синьо и се виеше около фигурката на дъщеря му, държана от монасите над огъня, докато напяваха и движеха ръцете си в кръг заедно с опакованото в ленени чаршафи като вързоп момиченце.

Не плаче — отбеляза мислено Бан.

Дъщеря му се закашля с малките си дробове от дима, носещ се над нея, примигна към най-възрастния от тримата монаси — стария Джърв, който беше тук още от времето, когато Бан беше момче — и започна да разглежда бялата му брада.

Дъщеря му беше навършила първата си година и беше здрава и жизнена. За мерсиянците моментът, когато на детето най-сетне се дава име, беше време за празнуване. Дъщеря му, която от мига, в който беше започнала да пълзи, се вреше навсякъде, щеше да се казва Ариале, на името на легендарния зел с криле на копитата. Марлий беше заявила, че това е идеалното име за нея, но пък жена му смяташе всички забавни неща в живота за подходящи и уместни. На Бан му беше нужно известно време, за да свикне с мисълта, че дъщеря му ще бъде кръстена на зел.

Ариале Калвоне. Сега реши, че името е хубаво. Усмихна се и с тази усмивка най-сетне се почувства отново себе си след толкова много дни.

Събралите се днес хора бяха предимно от страната на семейството на Марлий — майка й, лелите и чичовците й, повечето от които бяха дребни търговци и военни. Бан едва познаваше някои от тях и почти не ги беше срещал от деня на обвързването си с Марлий. Като семейство те изглеждаха добре в хубаво ушитите си дрехи и стояха изправени с достойнство, както и самата Марлий.

В сравнение с тях собствените му роднини бяха по-малобройни и се отличаваха с отпуснатите си стойки и доста износените празнични дрехи. Майка му не беше сред тях. Без съмнение вече беше заета с поправката на обувки в малкото си жилище и работилница на улица „Адобе“, която всъщност се намираше недалеч от тук. Бан не беше очаквал, че тя ще дойде. Не тя беше причината да изберат семейния храм от детството му за церемонията. Собственият им храм в северната част на града просто отдавна беше ангажиран за месеци напред.