Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 225

Вдигна поглед. Бяха спечелили битката. Само двама жреци воини оставаха на крака и двамата, изправени срещу Аш. Барача крачеше към жената на стълбите и ревеше някакви думи с такава сила, че нищо не му се разбираше.

Жената стреля с пистолета си, но не улучи. Тя го захвърли настрани, извади меча си и зае разкрачена поза на стълбището.

— Ела ми тогава, грамадно копеле такова — заяви тя.

Барача изкачи три стъпала, замахна с чукана на ръката си и опръска очите й с кръв.

Със следващото си движение вкара острието на меча си право в корема й. След като я набучи така, той я придърпа по стълбите надолу към себе си. Натисна я с крака и издърпа меча си. Тя се строполи надолу по стълбите и застина неподвижно.

На мястото на битката се възцари спокойствие. Последните жреци воини бяха повалени. От високия таван отекваха стенания, кашляне и звуци от повръщане.

Барача се отпусна на едното си коляно.

— Алеас — изръмжа той.

Младият мъж си проправи път през касапницата и отиде да помогне на учителя си.

Барача погледна към горния край на стълбището. Тежка врата със свод препречваше пътя.

— Горе, момче. Отведи ме горе.

Двамата се заизкачваха с мъка. Беше хлъзгаво. Барача бързо губеше кръв. Алеас му помогна да седне на пода и подпря гърба му на вратата. Оттук имаше добра видимост. Щеше да е трудно някой да ги изненада.

— Турникет — дрезгаво нареди алхази.

Беше блед като восък и зъбите му тракаха. Алеас побърза да отвори аптечката и се захвана за работа.

Аш с препъване се изкачи по стълбите и се свлече до Барача, опирайки гръб в стената. Беше покрит с кръв от главата до петите, макар по-голямата част от нея да не изглеждаше негова.

— Как си? — задъхано попита той.

Барача погледна надолу към чукана на ръката си. След поставянето на турникета изтичането на кръв беше намаляло, макар че раната все още изглеждаше зле.

— Загубих ръката си — беше всичко, което успя да каже.

Алеас му попречи да продължи да говори, като пъхна парче кожен ремък между зъбите му. Разкъса една от торбичките с пламтящ прах и посипа раната с него без предупреждение. Барача захапа ремъка със зъби. Кожата изскърца. Ученикът му извади клечка кибрит, запали я и я приближи до чукана. Прахът пламна и обгори раната. Алхази обърна очи и загуби съзнание. Алеас се зае да бинтова ръката му.

До тях Аш ровеше в аптечката. Взе бурканчето с масло за подсилване и намаза още от белия крем върху езика си. Разтърси глава, за да проясни мислите си.

— Не сме в добра форма, учителю Аш.

— Ха! — възкликна старецът. — Не очаквах, че ще стигнем дори дотук.

Алеас посочи вратата.

— Е, не можем да продължим повече. Съмнявам се, че дори с черен барут можем да преминем през тази врата.

— Глупости! — възрази възрастният мъж. — Все още разполагаме с умовете си.