Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 227

Аш промени позата си и опря върха на меча си в бялото гърло на Киркус.

— Спри! — изплака младият жрец. — Правите това за злато, нали? Е, аз имам злато, повече злато, отколкото можете да похарчите през целия си живот.

— Тогава каква ще ни е ползата от него? — отвърна Аш и с почти нежно движение натисна върха на острието си в гърлото на младия мъж.

Киркус широко отвори очи. Езикът му се подаде от зиналата уста. Той протегна ръка към гърлото си, опитвайки се да го запуши. Между пръстите му се появи тъмночервена струйка. Бавно започна да се дави, умирайки.

Наблюдаваха го, докато накрая тялото на сина на матриарха не остана да лежи безжизнено.

Когато се върнаха, Барача беше в съзнание и се опитваше да се изправи на крака. Алеас се удиви колко жилав е този мъж.

— Направихте ли го? — попита той, докато Алеас му помагаше да стане.

Младият мъж кимна.

— Ами момчето?

— Шей Мади — мрачно отвърна Алеас.

— Може би е излъгал — предположи едрият алхази, обръщайки се по-скоро към Аш, отколкото към своя ученик. Но Аш не му обърна внимание, а се отправи надолу по стълбите.

Спуснаха се с кутията.

Ден за празнуване

Бан беше доволен, че в полумрака на вътрешния храм се носи мирис на тамян. Тишината беше пропита с тихия шепот на даоистките монаси, които изпълняваха своя ритуал. Той стоеше под високия купол без прозорци и само леко се олюляваше в бронята, която носеше вече дванайсет часа и която сякаш тежеше колкото още един човек. Коравите й плочки бяха покрити с фин сив прах, набразден от струйки пот, и го сърбеше на местата, където вътрешността им докосваше лепкавата му кожа. Той беше наясно колко зле мирише на околните, но и се радваше, защото така щеше да се прикрие мирисът на секс, който може би все още се носеше от него.

Жена му изглеждаше доволна и на това, че изобщо е успял да дойде, въпреки че церемонията по кръщаването на дъщеря им беше започнала в негово отсъствие. Марлий умееше да цени редките възможности, от които Бан успяваше да се възползва, за да се прибере от Щита, не на последно място и заради факта, че това означаваше затишие в сраженията.

Миналата седмица част от стената Карност се беше срутила, като така бе възвестено началото на нова поредица от атаки на пехотата на манианците, които се опитваха да се възползват от внезапната слабост в защитата им. На свой ред кхосианците се бореха да ги удържат достатъчно дълго, за да поправят пробива, доколкото могат. Досега Бан не се беше сражавал в едноседмичната защита на стената. Той беше там в обичайното си качество на адютант на генерал Крийд, изпълняваше ролята на наблюдател, който стои на разстояние от битките. Когато миналата нощ манианците бяха нападнали отново, той се намираше на втората стена заедно с полевото командване и оттам наблюдаваха в мрака как битката се развива на приливи и отливи около пробива и отдалечения бруствер. Бан не виждаше особено добре сражението, което протичаше в тъмнината, осветена от огньове и от ярките припламвания на сигналните ракети, които се издигаха в небето, напомняйки му за съня с горящи безформени падащи от звездите хора, който веднъж беше сънувал.