Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 224

В разгара на битката младият рьошун погледна над главите на сражаващите се и видя стълбище, в чиято горна част стоеше жена в бяло на средна възраст. Тя беше застанала изправена и без маска, докато презареждаше пистолета си.

Алеас хладнокръвно се прицели с втората си стрела и стреля в гърдите й.

Тетивата на арбалета се скъса точно в мига, в който младежът изстреля стрелата. Краищата й изплющяха назад, а стрелата се удари в каменната стена зад жената. Тя вдигна поглед и го поздрави с усмивка, оголвайки боядисаните си в червено зъби.

Алеас се мъчеше да смени тетивата на арбалета и следеше с крайчеца на окото си движенията на жената, която вдигна пистолета си, за да стреля по него.

Видя дима и след това пламъка. Почувства удар в главата си, олюля се назад и падна. От скалпа му бликна кръв. Както беше по гръб, зашеметен и треперещ, той започна да зарежда опипом, докато дъхът му излизаше със свистене през стиснатите му зъби.

Жреците воини се окопитиха и се втурнаха вкупом към Аш и Барача в съгласувана контраатака. Аш се движеше твърде бързо, за да бъде обкръжен. Барача имаше повече затруднения, тъй като мечът му беше много по-тежък. Алхази получи удар по гърба, който разряза жакета му и кожата под него.

Той изрева нещо на своя език и развъртя меча си, без да гледа. Заби го в ребрата на един мъж, острието се заклещи там и му се наложи да спре, за да го освободи. Едрият рьошун вдигна глава точно навреме, за да види поредния жрец воин, който му нанесе съсичащ удар от горе на долу с меча си. Той отсече китката на Барача и се заби в дървения под.

Алеас избърса очи, докато запъваше с трепереща ръка тетивата. Учителят му закрещя от гняв и болка, втренчил поглед в отсечената си ръка, лежаща на пода. Барача грабна меча си с другата ръка и измъкна острието. Преряза гърлото на нападателя си с него.

След това изпадна в дива ярост.

— Аеос, Тумес! — изкрещя жената, която все още се мъчеше да презареди. — Заобиколете и хванете младия.

Двама жреци воини напуснаха схватката и се насочиха към Алеас.

Той все още беше на пода и започна да се изтласква с крака назад, докато бързаше да сложи стрела на опънатата тетива. Изстреля я в корема на най-близкия си нападател. Вторият се хвърли напред и Алеас започна своя битка, като отбиваше ударите с незаредения си арбалет. За момент изпадна в паника. Един удар изби оръжието от ръцете му. Алеас се претърколи. С мъка се изправи на крака. Тежестта на оборудването го забавяше и не можеше да пази равновесие. Изтегли меча си.

Жреца воин си го биваше с меча, но Алеас не му отстъпваше по умения. Той инстинктивно приклекна и когато се изправи, нанесе мушкащ удар към шията на мъжа, който той едва успя да избегне. И двамата бяха задъхани — единият, облечен в броня, а другият, натоварен с оборудване. Алеас беше в по-добра форма. Той нанесе силен страничен ответен удар и пристъпи напред в стил кали. Насоченият му навън удар уцели мъже в ребрата. Алеас завъртя острието и го измъкна. Остави мъжа да се свлече на пода.