Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 226

Без да се изправя, Аш се протегна и започна да чука с дръжката на меча си по желязната врата. Изчака и след това затропа отново.

— Приключихме с тях! — извика той. — Вече е безопасно да излезете!

Алеас се намръщи.

— Наистина ли мислиш, че са толкова глупави? — тихо попита той.

— Винаги очаквай глупостта — също толкова тихо отвърна Аш, — когато умовете са разпилени от страха.

Сякаш в потвърждение на думите му един приглушен глас се обади през вратата.

— Кой говори?

— Тумес! — моментално отвърна Аш.

Не последва отговор. Рьошуните изчакаха няколко минути, но нищо не се случваше.

Алеас се запита как изобщо биха могли да открият Нико в сегашното си състояние. Дори не знаеха къде го държат. Беше безнадеждно.

През вратата се разнесе глух звук, последван от още един. Тя започна да се отваря.

Аш се опря на меча си и олюлявайки се, се изправи на крака. Той се усмихна с оголени зъби на подалото се лице на стар жрец.

Преди мъжът да успее да реагира, старият рьошун се мушна покрай него. На прага стоеше жена, притиснала ръце към устата си и с широко отворени очи.

— Не правете нищо — нареди им Аш, след което извика през рамо. — Алеас!

Младият мъж провери пулса на учителя си. Беше му трудно да го намери. Ето го — слабо туптене под пръста му. Реши, че в момента не може да направи нищо повече за него.

Последва стария чуждоземец вътре.

В сребърни кафези пееха птици. Въздухът беше толкова натежал от миризмата на наркотици, че главата на Алеас се замая.

Стаята беше ярко осветена в сравнение с полумрака, който току-що бяха напуснали. Причината беше във високите прозорци, които я заобикаляха отвсякъде. Тук, над мъглата, небето беше синьо, а слънцето твърде ярко, за да го погледне човек.

— Киркус? — попита Аш.

Старият жрец сведе глава. Жената, вероятно някаква слугиня, за миг хвърли поглед към издигнатата част над главите им.

Те подминаха пропукващия огън в средата на стаята и бързо се заизкачваха по дървените стъпала, които водеха към спалните помещения, отделени от тънка ламперия. И четирите стаи бяха празни.

Аш застина за миг. Той вирна нос във въздуха и подуши.

Завъртя се и се върна в стаята, която току-що бяха проверили.

Наведе се под масивното легло и пъхна ръка под него. Започна да дърпа. Появи се крак, после гол задник и накрая цялото тяло.

Беше млад жрец, чиято долна устна беше пробита със златни шипове.

— Киркус — триумфално каза Аш, вперил поглед в ужасените упоени очи на младия мъж.

Киркус вдигна ръце като малко момче, което иска да се предпази от утринната светлина.

— Къде е той? — попита Аш.

Киркус примигна, накрая успя да фокусира лицето на рьошуна. Аш изръмжа и го разтърси.

— Отиде на Шей Мади — задъхано отвърна Киркус и размаха небрежно ръка във въздуха.

Казваше истината. Алеас можеше да го прочете в очите му.

Наведените им глави сякаш вдъхнаха сили на младия жрец. Той се опря върху дланите си, за да се изправи.

— Закъсняхте — заяви той. — Той е пречупен, както ще бъдете и вие, ако ми навредите, по какъвто и да е начин.

— Довърши го — каза Алеас с леден глас. — Може би все още има време да спасим Нико.