Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 223

Още от малък се беше обучавал да използва такова оръжие.

Ако стигнеха дотук, той щеше да ги убие всичките. До последния.

Най-горният етаж беше странно пуст. Влязоха във висока сводеста зала, която водеше към подобни помещения, всичките осветени от ниски примигващи газови лампи. Въздухът беше топъл и задушен. Под таваните, покрити с декоративна мазилка, се носеха струйки дим. В стените отляво и отдясно бяха наредени врати. Зад тях се чуваха приглушени гласове и от време на време някой гневен вик.

Тримата рьошуни бяха близо един до друг, докато се придвижваха през залата. Тропотът на ботушите им отекваше от пода от полирано дърво.

Един облечен в бяла роба жрец претича през сводест проход на петдесетина крачки от тях. Той хвърли поглед към неканените гости, но не спря. Чуха подире му да се затваря врата и в ключалката се завъртя ключ. Влязоха в сводестия коридор.

Там имаше двама жреци воини, пазещи по една врата. При появата на рьошуните те извадиха мечовете си, но не помръднаха от местата си.

— Алеас — обърна се Барача към ученика си.

Младежът вдигна арбалета. Поколеба се само за секунда.

Стреля веднъж, после още веднъж и уцели пазачите в гърдите. Те нададоха викове на болка и се строполиха.

— Продължавай да вървиш — подкани Аш младия рьошун.

Приближиха се до следващата зала и видяха жреци воини с маски да се разгръщат в редица с пистолети в ръце. Рьошуните се прикриха от двете страни на сводестия вход към помещението. Барача разкъса и захвърли робата си. Алеас коленичи, за да остави арбалета на пода и да запали внимателно с клечка кибрит торбичка пламтящ прах. Нещо капеше на пода — младежът осъзна, че е кръв от собствената му буза.

Той хвърли горящата торбичка и се дръпна назад, запушил ушите си с пръсти. В мига, в който прахът избухна с трясък и ослепителен блясък, Барача и Аш се втурнаха в помещението, Алеас ги следваше само на няколко крачки.

Дузина жреци воини се олюляваха заслепени, притиснали ръце към ушите си.

Аш наруши магията, като внезапно се втурна напред и започна да мушка и да сече. Острието му изсвистя. То като че ли пропусна жреца воин срещу него, но след това главата на мъжа се килна назад и падна на пода заедно с ръцете му, а от чуканите на врата и ръцете бликна кръв, която опръска всички наоколо. Докато Барача разпорваше корема на втори жрец воин, отекна изстрел. Димът се разсея и остана само острата миризма на барут. В този момент мъжете с белите роби започнаха да захвърлят пистолетите си и да вадят мечовете си, размахвайки ги бясно срещу нападателите си. Отекна нов изстрел, който се изгуби в хаоса на битката.

Аш си пробиваше път към средата на линията на жреците воини, като се движеше приведен и на зигзаг, нанасяше удари и отбиваше тези на противниците си. Барача пристъпваше подире му, като прикриваше фланговете им и сипеше удари наляво и надясно. Един мъж в бяла роба нанесе мушкащ удар напред, към едната открита страна на едрия алхази. Над сърцето му беше отпечатана пурпурна длан, която сякаш бележеше идеалното място, където да бъде уцелен. Алеас простреля мъжа в гърдите и го прикова към пода.