Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 139

Не успяха да усмирят животното. Накрая се наложи каруцарят да сложи край на живота му, като му преряза гърлото с ножа си с мрачно изражение на лицето.

Милостиви глупако! — каза си Бан малко по-късно, сложил ръка на удареното място, докато краката му все по-бързо го отнасяха към слънчевите лъчи, които нахлуваха през входната шахта като някакво добронамерено божество…

Това е мястото, където брат ми си е загубил ума.

Бан беше твърде стреснат, за да се изкачи по хълма до министерството и да докладва веднага. Все пак смяната му беше свършила, затова той реши да остави доклада за следващата сутрин и вместо това спря една количка за превоз на пътници, даде на водача адреса си, след което се настани на тясната седалка и се загледа в ясното открито небе над главата си.

Улиците бяха пълни с хора, движението беше натоварено, търговията кипеше. Количката се провираше с известно затруднение, докато мъжът теглеше Бан, като леко подтичваше и крещеше, когато искаше да разчисти пътя си. Минаха по улиците на Бръснарския квартал, където Бан беше прекарал младостта си — беден, но сплотен квартал на бръснари, малки дюкяни и рушащи се жилищни сгради, който сега обаче беше пълен с просяшки колички и бъбрещи си проститутки, каквито никога не беше виждал посред бял ден преди войната. Оглеждаше уличните момичета, докато количката минаваше покрай тях. Тънките им рокли не скриваха почти нищо от блуждаещия му жаден поглед.

Беше късно следобед, когато се прибра у дома в северния квартал на града, намиращ се възможно най-далеч от Щита. Беше приключил с работата за деня и слезе от количката на улицата пред къщата точно в мига, когато Рийс слизаше от своята.

Бан все още не можеше да се отърси от мислите за брат си и си каза колко странни са нещата и усети в това съвпадение ръката на Съдбата и на Дао.

Рийс го прегърна и го целуна по бузата и той я въведе в малката двуетажна къща. Беше по-просторна от първия им дом с Марлий, макар че пак беше тясно. Стаите бяха празни и в първия момент това го изненада, докато не си спомни, че днес Марлий и децата бяха отишли на гости у сестра й.

Двамата с Рийс пиеха чий на балкона на първия етаж и разговаряха. Не се бяха виждали от последния път, когато тя беше дошла в града, за да продава от онзи суров потчийн, който отглеждаше.

— Къде е Лос? — попита учтиво той, като си мислеше, че трябва да зададе този въпрос от любезност.

Рийс въздъхна, сви рамене и извърна поглед. Той знаеше, че Лос може да изчезне в продължение на дни, без изобщо да се обади къде е. Съдейки по откъслечните впечатления, които имаше от мъжа, Бан предполагаше, че се отдава на комар и курви. Лос беше преминал възрастта за постъпване на военна служба, което означаваше, че или се измъква от военната повинност, или някак си е успял да се откупи от нея.

Бан си каза, че за съжаление този мъж несъмнено ще се върне при Рийс, когато му свършат парите и няма къде другаде да отиде.