Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 138

Кол Бьюкенен

В тишината на тези дълбини Бан се заслуша в слабите обезумели човешки викове.

— Предполагам, че е вражески сапьор — обясни един от Специалните. — Попаднал е в капана на срутване.

Бан вдигна поглед към мъжа и видя, че той се е ухилил.

— Освен това сигурно е новобранец. Иначе нямаше да крещи.

Другият Специален вдигна поглед от мястото, където седеше и дялкаше парче дърво.

— Носят камбана със себе си. Ако попаднат в капан, отвързват езика й и дрънчат с нея за помощ. Така използват по-малко въздух. — Той кимна с глава към стената. — Този обаче е изпаднал в паника.

Бан ги остави в мрачната им подобна на килия стая. По пътя на връщане, докато се возеше в малката каруца, дърпана по две метални релси от дребно муле, прозвуча сигнал за тревога. Бяха стигнали до кръстопът от тунели. От прохода вляво се разнесе звукът от биене на камбана, който беше достатъчно силен, за да подплаши впрегнатото муле.

— Хайде, успокой се. — Каруцарят се опита да усмири животното в момента, в който един отряд от Специалните притича през кръстопътя пред тях.

Движеха се приклекнали и бяха въоръжени с ками.

Мулето уплашено се изправи на задните си крака и размаха копита във въздуха. Опита се да се отскубне от сбруята си и когато не успя, това само засили паниката му.

Каруцарят отиде отпред да успокои мулето. Протегна ръце, зацъка с език и започна да реди утешителни думи. Мулето оголи зъби срещу него, очите му се въртяха трескаво. Заблъска се в стената заедно със сбруята и всичко останало. Разнесоха се глухи удари като от огромен юмрук, който налага земята. Бан слезе от каруцата и пристъпи напред да помогне. Трябваше да удържат животното, преди да си е счупило врата.

Каруцарят беше застанал на пътя му и той не можеше да се приближи повече от тази страна. Отстъпи към задната част на малката каруца и се провря от другата й страна. Спря, вдигнал ръка пред лицето си, задните крака на мулето хвърляха къчове близо до него и разцепиха дървото на каруцата, а заедно с него и копитата му.

Така няма да стане — помисли си Бан. — Трябва да заобиколя от предната страна.

Скочи напред, когато животното спусна краката си. Мулето обаче го усети, ритна назад, уцели го в ребрата и му изкара въздуха. Бан се претърколи на земята и усети как железните релси се впиха в гърба му. Остана да лежи върху тях, като се опитваше да си поеме въздух.