Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 128

При първото порязване с ножа кралят-слънце уплашено изпсувал и започнал да бръщолеви.

Казал на всички кой е всъщност. Казал им, че се е родил в клан на скитници, долнопробни измамници, банда, която изкарвала прехраната си чрез дребни измами. Разказал несвързано как чули за сгромолясалата се планина и как той си припомнил древното пророчество и в същия миг в главата му се оформила завършената идея да се престори на бог, а останалите измамници от клана му да влязат в ролите на първите му ученици. Гласът му се снижил до едва доловим шепот и той признал за убийствата и предателствата, които извършил през следващите години. След като историята му била приета, той вече не можел да се довери на съучастниците си и започнал да ги отстранява по един или друг начин, докато накрая не останал само той.

— Моля те — замолил се той. — Божията ръка наистина ме доведе тук. Кой иначе би могъл да постигне нещо такова? Питам те кой би могъл да го направи, без в него да има божествена искра? Ако не съм бог, то тогава знай поне, че съм посредникът, който бог е избрал, за да общува с този пропаднал свят.

— Тогава върви при своя бог — казал Аш и се отдръпнал встрани от него.

Тълпата не се опитала да спре стария рьошун. Вместо това хората се обърнали към голия позлатен мъж, който треперел пред тях.

Нахвърлили се върху него, както дивите зверове се нахвърлят върху плячката си.

— И си научил всичко това от Барача и Аш — тези толкова разговорливи хора? — попита Нико и присви очи към слънчевата светлина, проникваща в обора.

— Е, признавам, че малко поукрасих на неясните места. Чувал съм и другите версии. Но важното е, че учителят ми не бил благодарен на Аш за намесата. Не, той сметнал това за обида и оттогава не пропуска възможност да се противопостави на Аш или да направи някоя забележка по негов адрес, така че другите да я чуят. Иска да си разчисти сметките с него, за да докаже, че в крайна сметка не е вторият най-добър след него.

— Но ти мислиш, че Аш би спечелил.

— Разбира се, че той ще спечели. Не ме ли слушаше досега?

— Да, като изключим моментите, които си поукрасил.

Докато говореха, Алеас взе да рови в робата си, извади два сушени прийна и подхвърли единия на Нико.

— Ще ти кажа следното — рече той. — Помисли си за сто отмъщения, извършени от този орден. Деветдесет и девет от тях са заради убийствата на търговци и нещастни влюбени. Те не са за Аш. Рьошуните тук имат име за него. Наричат го „иншаша“. Това означава „убиец на крале“.

Нико захапа сушения плод и усети острия му, опушен вкус върху езика си. Преглътна и се замисли над всичко, което беше чул.

— А как наричат Барача? — попита той.

Преди Алеас да успее да отговори, върху тях падна сянка. На вратата с ръце на кръста стоеше Олсън.

— Какво става тук? — възмути се той и погледна към двамата ученици, които се излежаваха на пода и похапваха крадени плодове.

Присви очи, когато забеляза окървавената устна на Алеас.

— На всичкото отгоре сте се били! — възкликна той.

Робата му изшумоля, когато се отправи към тях, хвана ги за ушите и силно ги издърпа.