Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 129

— Ставайте! Ставайте! — скара им се той и ги изправи на крака.

Болката беше толкова силна, че погледът на Нико се замъгли. Въпреки това той откри, че едва сдържа смеха си пред абсурдността на това наказание, запазено за малките момчета.

— Как наричат Барача? — изсъска той, полуприведен под стегнатата хватка на пръстите на Олсън.

Алеас също се закашля, за да прикрие смеха си. Сви рамене, доколкото му беше възможно.

— Алхази — отвърна той.

— Какво става тук? — изрева един глас от другия край на площада, когато Олсън ги извлече от конюшнята.

Барача прекъсна тренировката си с огромен широк меч.

Двамата млади мъже се изправиха, когато Олсън ги пусна.

— Хванах ги да ядат крадена храна. Освен това очевидно се бяха били помежду си.

— Алеас? — обърна се алхази към своя ученик. — Започнал си да се биеш в мръсотията като малко дете?

— Изобщо не е така — отвърна Алеас, докато бършеше кръвта от брадичката си и преглъщаше остатъка от плода, който беше пъхнал в устата си. — Просто упражнявахме уменията си с къси тояги. Опасявам се, че бях малко бавен в защитата си.

— Упражнявали сте се?

Едрият мъж повдигна брадичката на Алеас и огледа раната му, след което недоволно го пусна.

— Казах ти да стоиш далече от този. Сега разбираш защо. Обучаваш се да станеш рьошун. Ние не уреждаме различията си като улични псета. Ако имате проблем един с друг, то ние ще го решим по подходящия начин.

Алеас и Нико размениха изпълнени с мрачно предчувствие погледи.

— Но ние нямаме проблем — предпазливо възрази Алеас.

— Какво? Устата ти е разкървавена, момче.

— Да. И това не беше нищо повече от случайност.

— Това е обида!

— Учителю, не се чувствам обиден — настоя Алеас. — Това беше просто съревнование.

— Мълчи, Алеас.

Алеас сведе мрачно поглед към земята и запази самообладание.

— Трябва да уредим това — повтори Барача и размени поглед с Олсън. — И двамата ме чуйте — ще го направим по старомодния начин, нали ме разбирате?

О, не — помисли си Нико, на когото никак не му хареса как прозвуча това.

— Чудесна идея — каза Олсън с блясък в очите. — Ще донеса каквото им е нужно.

И той побърза да се отправи към северното крило.

— Какво ни е нужно? — попита Нико, без да се обръща към някого конкретно.

— Ще ходим за риба — отвърна с въздишка Алеас, без да вдига поглед от земята.

За риба?, зачуди се Нико, но знаеше, че е по-добре да не разпитва повече. Кимна и се запита с нарастваща паника какво ли ужасяващо изпитание се крие зад тези невинни думи.

Риболов

— Както виждам, държиш го на разстояние — отбеляза Кош на родния им хоншу.

— Държа всеки на разстояние — отвърна Аш и подаде на стария си приятел кратуната с огъня на Чийм.

Кош отпи и му я върна.

— Аха. Онова, което исках да кажа, е, че най-вече държиш на разстояние момчето.

— Така е по-добре за него.

— Наистина ли? По-добре за него или по-добре за теб?

Аш се облегна на дървото, под което седяха в края на горичката от дървета мали. Отпи още една голяма глътка и почувства как течността изгори гърлото му и се спусна към дълбините на стомаха му. Денят беше горещ за планините на Чийм, но листата на дървото мали пазеха приятна сянка на двамата чужденци. Звуците от близкия манастир заглъхваха в тишината на долината пред тях, която изглеждаше малка и уязвима сред суровите планини наоколо. В далечината се виждаха високите им заснежени върхове и по-ниските склонове, върху които се забелязваха малките петънца на сивите кози. Небето над тях беше синьо, а облаците, носещи се по него, изглеждаха по-тънки от хартия.