Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 127

То се появило от големия отвор в плътта на създанието, направен от готвачите, за да запълнят вътрешността му с фина плънка. Но тогава някой изкрещял — не друг, а любовницата на краля-слънце — и всички глави се извърнали, за да видят една ръка, която си пробивала път нагоре, последвана от глава и накрая от цялото тяло на мъж, който се строполил на пода, останал без дъх. Мъжът без затруднение се изправил на крака. Дрехите му били пропити със сварените вътрешности на шепнещия червей. В далечния край на залата блестял кралят-слънце. Тялото му било голо и покрито със злато, дори и косата и клепачите. Непознатият пък нямал никаква украса. Ръцете му били празни.

Той се отправил към краля-слънце и гостите му направили път. Мнозина от тях ахнали, когато видели черната му като въглен кожа. Сякаш световната змия се била завърнала, превъплътена като човек.

Те били толкова зашеметени от появата на това тъмно привидение, че дори хайтиите гледали ужасени приближаващата се фигура, замръзнали по местата си, докато непознатият пристъпил към мястото, където стоял кралят-слънце, и се навел напред, сякаш за да го целуне.

Ножът, появил се сякаш от нищото, за да се опре в гърлото на бога със златиста кожа, най-сетне развалил магията.

— Назад! — извикал Аш и спрял телохранителите още преди да понечат да се притекат на помощ на господаря си.

Изглежда, че те не смятали краля-слънце за непобедим. Наблюдавали острието, опряно в гърлото му и почерняло от мръсотия също като дрехите на мъжа. Наблюдавали лицето на мъжа, белите му очи и зъби.

Аш им заповядал да освободят другаря му и да го доведат при него. Никой не помръднал. Аш повторил думите си, този път на самия крал-слънце. Казал му, че ако го стори, ще пощади живота му.

Не станало ясно дали кралят му повярвал, или не, но се съгласил. С треперещ глас той заповядал на охраната си да му се подчинят.

Дълго време стояли така в очакване Барача да бъде доведен от дупката си. Минало толкова време, че гостите започнали неспокойно да се въртят на местата си, да кашлят и да шепнат помежду си. От кожата на краля-слънце се разнесла воня на страх и пот. Ситуацията можела да заприлича на фарс, ако не били хайтиите, обкръжили Аш. Кръвта им се била разгорещила, а търпението им се изчерпвало. Аш осъзнавал, че въпреки опасността, на която бил изложен техният бог, всеки миг някоя от тях щяла да се нахвърли върху него.

Вратите се разтворили с трясък. Аш едва успял да познае Барача, когато го довлекли в залата. Що се касае до Барача, когато погледнал с единственото си здраво око и видял чуждоземеца да стои насред помещението, той си помислил, че Аш е дошъл да довърши отмъщението и след това да умре заедно с него. След като убиели краля-слънце, за тях нямало спасение.

— Сега ми кажи — заповядал Аш на бога — кой си ти в действителност. Бих искал да го чуя.

Кралят-слънце всеки миг щял да рухне. Аш никога не бил виждал човек да се поти толкова ужасно. Потта направо се леела от него. Около голите му ходила се образувала локва.