Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 126

Барача изръмжал в отговор.

Когато звярът се хвърлил напред, за да захапе слабините му, той мигновено се озовал на пода на стаята, претърколил се заедно с животното и пръстите му се впили в гърлото на кучето, което го драскало с крака, все едно се опитвало да се изкатери по стръмен склон. Не го пуснал въпреки раните, които то му нанасяло. Изминали няколко дълги, ужасяващи мига, преди кучето да умре в хватката му.

Когато движенията на кучето замрели и зрението на Барача се прояснило, той видял скъсаните ремъци около китките си и раздраната кожа под тях и осъзнал, че някак се е освободил от тях в този миг на върховен ужас. Въпреки че не го наричал така, а миг на страдание.

Иззад дантеления параван прозвучало странно скимтене. Тогава Барача разбрал, че кралят-слънце го наблюдава и че се страхува от рьошуните.

Окървавен и олюляващ се, отново бил заобиколен от хайтиите, които бързо го извели от помещението надолу по стълбището и бил хвърлен пак в дупката в скалата, която била неговата килия. Казали му, че за следващия ден са му приготвили друго куче и че ще се погрижат този път ремъците да бъдат по-здрави.

Дотогава манастирът на Сато вече бил известен за тежкото положение, в което се намирал Барача. Виждащият получил видение насън. Барача бил подложен на продължителни и неописуеми мъчения. Уведомили за това Аш, който по онова време бил на остров Лагос, като изпратили пощенска птица до агента им там. Той побързал да стигне до континента, до Машийн, и оттам до Облачния град, преоблечен като един от многото поклонници, пътуващи към двореца, за да възхваляват своя бог. След няколкодневно разузнаване той измислил план.

В Забраненото светилище се провеждало пиршество за отпразнуването на рождения ден на любимата наложница на краля-слънце. Само на най-доверените му последователи било позволено да присъстват на събитието. В нощта на пиршеството привилегированите гости вечеряли с месо от най-екзотични животни — печени огнени пеперуди и подсладени с мед пясъчни скариди, редки безкрили птици заедно с перата, варени яйца от муала, чудати хапки от риби, които били толкова големи, че не можели да бъдат сготвени в кухните на Забраненото светилище, а вместо това били приготвени на други места в дворцовия комплекс и били доставени с охрана в банкетната зала. Главното блюдо в това пиршество бил шепнещият червей. Създанието било донесено от четирийсет предани слуги и се простирало по цялото протежение на дългата шестнайсет стъпки маса. Било широко колкото бъчва и бяло като личинка, която никога не е виждала дневна светлина в дългия си живот из пукнатините и пещерите дълбоко под земята. Гостите още не били опитали този деликатес, когато самият крал-слънце влязъл в залата, заобиколен от бдителните си хайтии. Настъпила пълна тишина и всички се проснали по очи върху пода.

В началото не забелязали нещото, което стърчало отстрани от огромния червей.