Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 125

Говорело се, че в Облачния град не минава и седмица без някой чиновник или жрец да бъде сварен жив заради предателство. Кралят-слънце бил забранил всички оръжия зад стените на дворцовия комплекс, с изключение на тези в ръцете на хайтиите, Славните девственици — жените телохранители, подбрани още съвсем млади от харема му заради любовта си към него. Той обявил за незаконно носенето на шапки и дрехи с ръкави. Казват, че нощем воят му в дълбините на неговото светилище се чувал чак над морето Мидерес — толкова обезумял бил кралят-слънце.

Барача бил заловен, докато прониквал във вътрешността на светилището, което било като дворец в двореца — отделено от останалата част на Облачния град върху скална издатина и известно като Забраненото светилище. Изглежда, подценил бдителността на хайтиите. Въпреки това бил добре въоръжен и доста хайтии загинали, преди да го победят единствено благодарение на численото си превъзходство и да го проснат в безсъзнание на земята.

Хвърлили го в каменна килия в подземията на Забраненото светилище. Няколко дни го измъчвали в тази тъмница без капка милост. Искали да разберат защо е дошъл да убие техния бог. Барача не им казал нищо. Явно те не знаели за престъпната тайна на краля-слънце — че в пристъп на умопомрачение убил собствения си син, дванайсетгодишно момче, което носело Клеймо. Кралят-слънце се погрижил случилото се да изглежда като загадъчен нещастен случай, но рьошуните знаели, че не е така.

Барача не казал нищо, защото знаел, че ако го направи, това би означавало смърт за него. На петия ден от пленничеството му го отвели в красива, облицована в дърво стая с дантелен параван в далечния й край и привързали с кожени ремъци шията и ръцете му към една от дървените колони, след което разкъсали остатъците от парцаливите му дрехи. Докарали едно от местните диви кучета, потънало в мръсотия, вонящо и побесняло от глад. Ноктите му драскали по лакирания дървен под. Оставили го сам с кучето.

Животното го гледало от другия край на стаята. Навело глава и изръмжало.

Барача знаел, че дивите кучета първо захапват гениталиите на плячката. Внезапно си дал сметка колко уязвим е в голотата си.

Животното запристъпвало тихо към него, душейки с наведена глава. Приближило се дотолкова, че той можел да види изпражненията, полепнали по козината му, сплъстена в кичури, сред които пълзели бели въшки. Кучето спряло на няколко крачки от него и изръмжало с оголени зъби.