Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 123

— Не съм го виждал.

— Може би е по-добре да не знае — каза Алеас, застанал също с вила в ръка под лъч слънчева светлина, който нахлуваше през отворената врата на конюшнята, където двамата бяха изпратени от Олсън, отговорника по наказанията в манастира, заради лошото им представяне в почистването на кухнята предишната вечер.

Около тях яслите бяха празни, мулетата и няколкото зела, собственост на манастира, пасяха отвън, по ниските склонове. Задачата на младежите беше да съберат оборския тор, за да бъде използван за горене. Алеас се прозя. И той като Нико беше уморен от предишната нощ, прекарана на открито, в която учениците се бяха редували да стоят на пост.

— Това само ще ги настрои още повече един срещу друг. Учителят ми си е поиграл с теб, Нико, но аз те предупредих, че това може да се случи. Можеше да е и по-лошо.

— Но аз просто разговарях с нея. И то само за миг.

Алеас опъна гърба си и гръбначният му стълб изпука.

— Разбира се, че е така — рече той. — И нека да позная — когато учителят ми ви е хванал просто да разговаряте, ти най-вероятно си стоял близо до нея с провесен език, с очи, вперени в циците й, а оная ти работа е била щръкнала под робата като кутрето ми. Когато става дума за дъщеря му, мъж като Барача… забелязва тези неща.

Алеас повдигна вежди с престорена сериозност, след което се обърна, за да премести купчина фураж с вилата си.

Нико реши да му помогне, като изсипа върху главата му една вила с тор.

— Защо го направи? Сега трябва да се измия!

— Съжалявам. Виновно е кутрето ми.

Младият мъж се намръщи и се захвана да бърше петната по робата си. Хвърли тор по Нико, но той парира нападението с вилата си.

В следващия момент двамата изведнъж започнаха да се дуелират.

Не го правеха сериозно. Беше почти като игра. Завъртяха вилите си, така че да се дуелират с дръжките. В началото се смееха. Но докато се удряха и ръгаха, като ту нападаха, ту отстъпваха, играта се превърна в нещо близко до състезание.

Дори когато използваше вила, Алеас превъзхождаше поне десетократно Нико във фехтовката. Нико обаче импровизираше, тъй като беше свикнал с трудния живот по улиците на Бар-Кхос. Той хвърли буца влажен тор по Алеас и младият манианец се опита да я избегне от страх да не се изцапа още повече. Тъй като Нико очакваше такава реакция, той успя веднага след това да нанесе удар в главата на противника си. Само дето във възбудата си и от непохватност замахна твърде силно и уцели Алеас по устата. Разцепи горната му устна и от раната рукна кръв.

— Съжалявам! — извини се Нико и вдигна ръка.

— Съжаляваш? — Алеас се завъртя, приклекна, оттласна се напред и нанесе стремителен удар с една ръка, който умело уцели главата на Нико отстрани.

Нико се олюля и ушите му зазвънтяха.

Сега Алеас беше този, който вдигна ръка. Той захвърли вилата върху покрития със слама под и се отпусна до нея. Докосна с пръст устната си и киселата му усмивка само увеличи кръвотечението от раната.

— Надявам се да не съм те ударил твърде силно? — попита той и се потупа отстрани по главата.